Дарина Маринчевска е ПР на Музея Дом на хумора и сатирата в Габрово и с любов разказва за динамичното ежедневие и развитие на Музея, за Бианалето на хумора и сатирата в изкуството и за Габрово.
Разкажете ни как е създаден Дом на хумора и сатирата? През 2012-та Музеят в Габрово навършва 40 години.
От създаването на Музея до сега той се е развивал по определен план. Идеята е на първият директор и създател на Музея Дом на хумора и сатирата – г-н Стефан Фъртунов. Той е бил юрист, работел е в Общината, не е бил партиен член в онези години на тоталитаризма, обаче е успял да се пребори, убеждавайки много важни хора в София, че е нужно подобно средище. Знаете, че Габрово е известно с анекдотите, с габровския хумор, с пестеливостта и това е трябвало да се използва, за да се популяризира самия град, а и България. Този дом се създава 1972-ра година, а всъщност самата сграда е отворена през 1975-та – бивша кожарска фабрика. Започнал е с много скромни изложби, с Международно бианале на хумора и сатирата в изкуствата, което имало само два раздела – за карикатура и за малка сатирична пластика. Докато тази година чествахме 20-тото издание на бианалето, с 6 раздела – от всички области на изобразителното изкуство, с участници от много страни от цял свят. Има едно голямо развитие в Дома през годините. Вижданията за бъдещето на музея при неговото създаване се доразвиха от следващите директори – г-н Христо Пенчев, от настоящия директор г-жа Татяна Цанкова.
С общи усилия се стараем. Имаше трудни години, особено 90-те, след големите промени, когато въпросът не беше да се развиваме и имаме голяма дейност, а просто да оцелеем финансово.
Хубаво е, че в последните години туристите се завръщат. Всяка година се увеличава броят им. Така имаме собствени приходи, които подпомагат дейността ни. Получаваме и субсидии от Министерството на Културата.
Стараем се да имаме повече и разнообразни изяви, защото това е културно средище, както и галерия на световното хумористично изкуство. Не само като музей да държим артефактите във фондовете, но правим непрекъснато изложби – стигали сме до 50 на година, гостуващи и изложби от фонда, показваме много авторски, които гостуват при нас.
Част от участниците в бианалето също даряват свои творби?
Да, за наша радост е така. Те са поканени да оставят своите творби и оставят обикновено по-леките неща – в областта на карикатурата, фотографията, графиката, разбира се и от живопистта и скулптори. За едно бианале около 500-600 художествени творби остават като постъпление. Това е един от основните начини да си попълваме фонда и да го обогатяваме. Като музей нямаме достатъчно средства да правим откупки. Произведенията са скъпи.
За изложбите, които гостуват тук не вземаме наем. Разчитаме след изложбата ако авторът на добра воля реши да подари на Музея нещо. Освен това всички наградени творби от бианалето, от 6-те категории, постъпват също във фонда. Така за тези 39 години съществуване в този фонд вече са натрупани над 38 500 художествени творби във всички раздели на изобразителното изкуство. Това е едно голямо богатство, което дава наистина големи възможности за всякакви изложби – и тематични, и авторски.
Пътуват ли ваши изложби по света?
Да, непрекъснато имаме покани от други културни сродни институции за размяна на изложби. Трудно е да се изнасят оригинали, защото застраховките са много големи. Затова предпочитаме да гостуваме с колекции – карикатура, графика, фотография.
Гостуваме в много страни, а и на нас ни гостуват, приемаме чужди изложби.
Как възприема град Габрово наличието на вашия музей?
Габровци отдавна са осъзнали, че без Дома на хумора и без Етъра Габрово няма с какво да привлече чужденци и туристи въобще. Габровци даже наричат Дома на хумора „визитната картичка“ на града. Всички гости на града минават от тук, всички водят бизнес партньорите си също тук. Нашите екскурзоводи разказват за габровския хумор, от къде се е зародил, защо, как, свързаните с това анекдоти, разполагаме и със хумористични сувенири, които всеки отнася. Постарали сме се за всеки да има по нещо интересно. Имаме и специална детска развлекателна зала, където по един забавен начин децата се въвличат в габровския хумор. Имаме и много хумористични издания.
Разбира се, габровци оценяват дома. Имаме си традиция – винаги в четвртък поне един път в месеца тук имаме специално събитие – концерт, представяне на книга или нова изложба. Тогава се влиза без входна такса.
Преди сте имали по 200 000 гости годишно. Сега има значителен спад. Има ли все пак някакво раздвижване в последните години?
През 80-те години, когато имаше огромни руски групи, посещенията са стигали до 180-200 000 на година. През 1989-та година, когато се срина всичко при нас посетителите бяха едва 10 000. Полагаме големи усилия да ги вдигаме всяка година с по 1000-2000 души. Миналата година имахме близо 26 000 посетители – това са само влезлите с билети.
Освен българите, които са най-голямата група туристи, радващо, че са предимно млади хора и много семейства с малки деца. Освен екскурзоводската беседа въведохме и нова услуга – пешеходна разходка из Габрово по паметниците на габровската пестеливост.
Чужденци също идват много – от Франция, от Великобритания, Германия, много украинци и руснаци също. Гостуват ни дори групи от Израел и Тайван редовно. Миналата година имаше посетители от 26 държави.
Най-вече ни гостуват лятото, но също по време на Бианалето, май месец с празниците на културата. Справяме се.
Да разкажем нещо за Бианалето?
Всяка нечетна година се провежда Бианалето. Срокът за приемане на творбите е 1 март. Обикновено към края на месеца се сформира журито и се провеждат неговите заседания в 2-3 дена. Получават се над 1000 творби и е доста обемиста работата за преглеждане. След като се излъчат лауреатите имаме около месец да подготвим изложбите, т.е. във всички зали да се подредят всички раздели от Бианалето. Изложбата продължава до края на септември.
Тази година почти всички лауреати успяха да дойдат, дори и от далеч. Успяхме да им връчим лично наградите, да им покажем града, да ги разходим из красотите на Габрово. Имаме вече и редовни участници, които с голямо желание отново и отново ни посещават. Печелим приятели.
Радостно е, че тази година повече от 1/3 от участниците бяха млади хора, участващи за първи път. Идва едно ново, силно поколение, което ще настъпи в жанровете, които тачим тук и които показваме. Има надежда.