Часове преди да представи официално новата си книга "Със съкращения" в днешната среща на Лигата на разказвачите, Йордан Петков бе така любезен да разкаже за Kafene.bg някои любопитни
неща за себе си.
Кое съкращаваш най-често?
Ами времето, напоследък. Опитвам се да си открадна минути от всичко, което обаче се оказва високо неефективен метод.
Иначе гледам и да се изолирам от определни неща, които се случват – oт новините, например..
Много съкращения ли имаше по книгата? Колко време я писа? Кое те провокира за нея?
Съкращенията бяха достатъчно, но и необходими, което е по-важно.
По-голямата част от писането на включените неща беше миналата година.
Не съм бил провокиран да я напиша и тя не е отговор на някакъв наболял социален проблем или остра социална ангажираност. Пишеше ми се, исках да пиша и се стигна до нея.
Ангажиращо ли е да си внук на голям творец?
В случая, в който хората излишно търсят сравнение.
Но не е ангажиращо. Хубаво е.
Какво четеш в момента?
Уди Алън, Булгаков.
А пишеш ли нещо?
Курсови работи.
Иначе – сега не, скоро – да.
Има ли нещо, което ти помага / кара да пишеш?
Абсолютно всяко нещо, което виждам и чувам – по улицата, на работа, в трамвая, в баровете. Улици и хора, истории от типа «един приятел на един приятел ми каза…», напоследък – София.
Как си представяш читателя на книгата ти?
Много готин. Не се занимава с глупости, но той сам си знае какво означава това.
Без превземки и уговорки, с достатъчно, но не и излишно самочувствие.
Сигурно градски човек, не знам.
Какво си пожелаваш след “Със съкращения”?
Още едно, от същото.
А какво си пожелаваш за промоцията на книгата довечера?
Да има и хора, които не познавам.