Дани Димитров е само на 22 години, но за възрастта си вече е имал невероятната възможност да обиколи половината свят. Той не е просто цирков артист, а изпълнител на един от най-трудните жонгльорски номера – диабло. Не е завършил висше образование, но е на път да получи най-важната диплома – гражданин на света.
На крехката възраст от 11 години, той заминава в Италия, при своя баща, който също е цирков артист. Именно в Италия се влюбва в прекрасното изкуство на цирка и неговата магия го държи в плен, повече от 10 години. Дани е част от пътуващата трупа American Circus.
Как започва да работи в цирка от съвсем малък, какво е изкуството в живота му и дали има бъдеще за българския цирк, поговорихме с Дани Димитров, когото представяме в Kafene.bg.
Би ли разказал как започна да се занимаваш с цирковото изкуство?
Дани: Всичко започна, когато баща ми, който е цирков артист, ме взе при него, в Италия, в един от най-големите циркове в света – American Cirkus, който е разположен на 3 манежа. Тогава бях на 11 години, с удоволствие и радост гледах, седнал на първите места, изпълнениятга на цирковите артисти. Докато не видях един номер на една млада китайка, която жонглира с диабло, и този номер ме грабна, казах си: "Ето, това ще бъде моя номер!" След което се запознахме с младата китайка, тя ме научи как да правя номера с диабло, научи ме на много неща, даже ми подари нейното дървено диабло, на което се учих доста време, докато не го счупих. И сега, вече владея това китайско изкуство, самия аз.
Какво по-точно представлява номера с диабло?
Д: Диаблото представлява вид макара, две пръчки, които са съединени със специален конец и диаблото,т.е. макарата се завърта и се жонглира. Жонглирам с едно диабло, две, три диабло и огнено диабло. Отделно мога да жонглирам с топки и с палки.
Къде работиш в момента?
Д: В момента ходя на участия в София, по клубове. И се радвам, защото пред българска публика никога не съм представял свой номер и това е нещо доста интересно за България. Аз винаги съм казвал, че човек е щастлив, когато работи това, което обича и харесва. Когато работата ти се превърне в хоби, а не в ежедневие, то наистина си щастлив. Покрай моята работа в цирка, съм се запознавал с различни хора, различни култури – китайци, американци, италианци, французи, и знам, че всеки един от тях е щастлив, че работи това, за което е мечтал. Но както се казва, пълно щастие няма – ние сме далеч от своите близки, пропускаме важни лични моменти. Вече толкова години, например, аз празнувам Нова година на манежа, с всички колеги, с публиката, усещането е уникално, толкова емоционално. И публиката, и артистите, всичко е много хубаво и емоционално.
А в семейството ти има циркови артисти, така ли?
Д: Да, както споменах, баща ми е цирков артист, той е акробат, аз пък жонгльор. Животът на цирковия артист е много интересен, динамичен, разнообразен. Днес си тук, утре там…
Вие сте пътуваща трупа.
Д: Да, пътуващ е American Circus. Днес си тук, утре там, в Италия, Франция, Германия. По принцип в Италия са повечето ни турнета. Но животът ни е толкова разнообразен, пътувайки, виждаме толкова много неща, които повечето хора мечтаят да видят. С една дума, цирковият артист е един огромен, огромен турист. Тази година за последно бях в Помпей, остров Капри, който е невероятен, и както Дженова. Тъй като доста съм обикалял, обиколил съм може би повече от 15 държави, бил съм в Палма де Майорка, Франция, Германия, Белгия, Италия, Швеция, Дания, но от всички места съм най-удивен от Италия, и по-специално от града Дженоа.
Защо?
Д: Може би защото има страхотна архитектура, целият град е много красив. Заслужава си да се види.
Какви са впечатленията ти от българския цирк?
Д: Тази година посетих Цирк Балкански, който за България наистина е много добър, защото може да се конкурира с всеки един цирк по света, има страхотна програма. За съжаление обаче, ние в България нямаме цирково изкуство, това се дължи на обстоятелствата, че ние нямам циркова школа, нямаме циркова академия. Т.е. един млад талант, който иска да стане цирков артист, иска да се потопи в магията на цирка, трябва да отиде някъде на Запад, да учи в някоя циркова школа или академия, защото там цирковото изкуство се развива, върви все нагоре и нагоре, децата се записват в школи, за да се докоснат до невероятната магия, наречена цирк.
А установявате ли се някъде, след турнетата?
Д: Не, и е много приятно, защото сме като непрестанни туристи. Сега ни предстои турне във Франция и в Рим.
Какви са бъдещите ти планове? Колко време горе-долу, може да се занимаваш с това изкуство?
Д: Това исках да кажа, че в културата, в изкуството… няма давност. В смисъл, че в цирка имаме артисти дори и на по 70 години, което е факт, че когато човек се занимава с изкуство, той не старее.
Ти също си доста младолик. Приличаш на 17-18 години. (Дани Димитров е на 22г.)
Д: Да, нали, доста хора са ми го казвали (смее се). В цирка пък имахме тази година доста интересен случай – отпразнувахме 40-годишнината на един от слоновете, казва се Дони. По време на спектакъла, всички зрители празнувахме заедно, имаше една огромна торта, на 3 етажа, пълна с плодове и зеленчуци, която рожденикът изяде цялата, буквално за минути, пред всички.
Какво друго да ти разкажа, в цирка всички сме като едно семейство. Дори скоро бяхме свидетели на сватбата между клоун и балерина, които се ожениха в цирка. Нетрадиционно наистина. Беше много хубаво изживяване.
Колко е голяма трупата Ви?
Д: Ами, доста е голяма, наистина. Има над 70 артисти, може би.
И всичките участвате заедно в спектаклите?
Д: Да, този спектакъл е на 3 писти, докато се играе един номер, на другата писта се играе също, както и на третата. Хората не могат да се объркат, защото циркът побира близо 5 000 човека, и е построен така, че да е вечна динамика на манежа, и да е различно от останалите циркове. Докато се играе даден номер, има балерини, например, които танцуват върху другата писта. Постоянно има в манежа артисти, които забавляват публиката.
А има ли възможност да дойдете с трупата в България?
Д: Ами, с този цирк едва ли ще може да дойдем в България, защото едва ли някой ще го посети, тъй като билетите са доста скъпи – 40 евро. Докато пък, цирк Балкански, пак казвам, е много хубав цирк и който иска да види наистина добър цирк, нека го посети.
Има ли още много трупи в Италия? Силна ли е конкуренцията?
Д: Да, доста е силна конкуренцията. Има много циркове, защото това изкуство страшно много се развива в Италия, и във всеки един цирк в града е фурор. Всички искат да се забавляват и да ходят, и малки, и големи, и възрастни, Това е работата на цирковия артист – да развеселява.
А къде публиката ти е харесвала най-много?
Д: Любимата ми публика е в град Дженоа. Там публиката е доста емоционална, както и в Наполи, дори е имало случаи да се бият хората за билети, полицията да ги разтървава. Както се знае, хората в Наполи, са доста емоционални. И публиката е страхотна.