Все пак е добре, че от „Славейков” книгите влязоха в моловете, в смисъл, че избягаха от чисто уличната търговия.
В последните години уличната търговия не е фактор в книжния сектор в България. Уличната търговия може да остане като атракция. Може би трябва да се намери друго място за нея и то, за да се повиши интересът на хората, които изобщо имат отношение към книгата. Не става дума, че так ъв пазар би подменил „Славейков”, но той би привлякъл вниманието на много хора, които искат да сменят книги – „продавам книгата си за някакви пари”, „купувам си друга книга”. Това може да се окаже интересно и би привлякло интереса на хора, които мислят за собствената си библиотека. Доказано е, че това ги подсеща да си купят нова книга. Това е още един начин допълнително да се върне вниманието на четящия човек към възможността да придобие нова книга. Ето още един стимул, който отново насочва вниманието към книжния пазар. Понякога наши колеги казват, че не трябва да поощряваме вторичния пазар на книги. Напротив – този пазар държи будно съзнанието на читателя като го връща към идеята за това, че ето и по този начин, но не само, мога да придобия книги. Никой няма да спре до тук.
По същия начин стои въпросът с подаряването на книги. Да подариш на някого книга, който никога през живота си не е поглеждал книга, означава в дома му да попадне една книжка, а там, където вече има една, шансът да се появи втора, е много по-голям. Това са формули, които не бива да забравяме.
Аз подарих на продавача от магазина за зеленчуци романа на Захари Карабашлиев „18 процента”, за да го разчета. Резултатът е, че 6 месеца чете и после си купи друга книга. Друг случай – пътувах в трамвая и четях книга, когато една жена ме попита какво чета. На слизане й подарих книгата, макар че ми оставаше да прочета последния разказ. Тази жена се разплака.
Чудесно! Ти си ги спасила! На моята дъщеря често й давам книги, които да подари на някого. Тя ме пита какво да му каже, на което й отговаряям: „Дай му книгата и му кажи: „Спасих те”. Особено, ако виждаш, че това е млад родител, който избутва детето си, за да не се лепи до книжките. Той може да помисли, че си го спасил, защото си му спестил 2 лева, но не – ти си спасил него и детето му, защото си му дал възможност да се допре до книгата, да я докосне.
Чувам родители, които казват: „Моят не иска да чете”.
Естествено, как ще иска да чете, когато няма какво да чете!
Да, защото ти замислял ли си се колко пъти си чел пред него? Децата копират от родителите си. Преди четях само нощно време. Сега, когато децата ми порастват, започнах да чета в кухнята, в градината – чета през деня, пред очите им. Да видиш как моделът работи!
Точно така. Отношението към четенето е както всеки друг модел. Той се формира не само в училище. Не трябва да очакваме, че когато детето тръгне на предучилищна възраст ще формира отношение към книгата. Това е трудна работа. Моделът на поведение на отношение към книгата е както към всеки един друг модел, също както малкото момиче трябва да вижда майка си и баща си да извършват типични дейности в къщата, в семейството. Малкият мъж вижда баща си, когото гледа с широко отворени очи, че той сутрин се бръсне и се облича за работа, а младата дама вижда, че майка й обръща специално внимание на външния си вид. Без това копиране детето може никога да не разбере, че книгата е нещо, което заслужава внимание.
Какъв е правилният път за книгата от тук нататък?
Ние ще продължим да говорим за всички проблеми, които тук изговорихме. Не смятам, че са безнадеждни. Парите, които влизат от ДДС в държавния бюджет не са чак толкова много, че да не могат да бъдат редуцирани. От друга страна има правила, което също е част от държавната политика, ако остане ставката, част от тези пари да бъдат връщани обратно за подпомагане на същия този бранш.
Ако погледнем чисто структурно, книгоиздателите произвеждат и продават книги – това е т.н. частен книжен сектор. Публичният книжен сектор са обществените библиотеки, които поддържат част от националното богатство на страната. Може би става дума за около стотина милиона тона книги, на които трябва да се гледа като на част от националното богатство. Функционирането на това богатство означава, че то трябва да бъде непрекъснато осъвременявано. В противен случай то губи стойността си. Превръща се единствено в заровено богатство, никому неизвестно. Така губи функциите си на ценност.
Когато говорим за връщане, не става дума за пряко дотиране на издания, на издателства, на книготъговския сектор, а говорим за финансиране на публичния книжен сектор. Ако някой си помисли, че аз се опитвам да скрия, че тези книги, които библиотеките купуват, ще бъдат купени пак от частния книжен сектор, не го крия, това е ясно. Не крия също, че издателите и книготърговците имат и частен интерес в това нещо, но това е индустрия, макар и миниатюрна на фона на другите, но тази индустрия има и частни интереси. Но аз поставям на първо място обществения интерес, за да не остане някой с впечатлението, че водим този разговор, защото имам частен интерес. Има обществен интерес и той е много ясен и видим – свързан е с образованието на децата и с бъдещето на нацията. Това е истинският публичен интерес.
Вижте още в kafene.bg:
Дамян Яков: Кога българските политици ще премахнат данък „Четене”?
Дамян Яков: Кога българските политици ще премахнат данък „Четене”? /II част/