Наскоро имаше изказване, че целият книжен пазар в България се равнява на едноседмичния оборот на всички аптеки в България. Т.е. 52 пъти повече пари отиват за лекарства, отколкото за книги. Как бихте коментирали това?
От една страна това е нормално, но аз веднага бих върнал разговора към това, което вече споменах. Много често, когато говорим за редуциране на ставката на ДДС върху книгите в България, ни се казва, че това не може да стане, защото веднага след нас такива претенции ще предявят хората от фармацевтичната и от хранителновкусовата промишленост. Но това е абсолютно неоснователно. Известно е, че 6 от 10-тте най-богати фирми в света са фармацевтични. Известно е, че във фармацията има норма на принадената стойност, която стига до десетки хиляди проценти, докато нормата на печалбата в сферата на книгоиздаването е между 20 и 50 %. Освен това сроковете за реализация на готовата книга са между три и пет години. Една година е толкова кратък срок, че е мечта за който и да било издател или автор. Това практически е много рядко осъществимо за дадена книга.
Нека да сравним нормата на печалба във фармацевтиката, кото е стотици, да не казвам хиляди пъти, защото има и такива примери. Тогава премахването на ДДС върху книгите няма да повлияе с нищо съществено на ценообразуването. Трябва да се знае, че нормата на печалба е 20 %; издръжката на книжарницата изисква от книжарите да искат от издателите 40 % (и аз не смятам това за неоснователно); тези 60 % са разход по реализацията и косвен данък по реализацията на всяка една книга; остават 40 %, в рамките на които трябва да се вмести всичко. В този смисъл смея да твърдя, че себестойността на книгите, които ние произвеждаме в България и от гледна точка на тиражите, защото това е съществен фактор, са изключително високи като себестойност и с изключително ниска цена и въпреки това те са доста високи за джоба на българина. Едно нормално ценообразуване ще направи книгата достъпна.
В ЮНЕСКО се говори за още една норма – достъп до книгата. Става дума за това колко публични библиотеки има и къде и как да бъдат разположени, така че на определен брой хора в дадено населено място да има определена книжна сбирка, която да бъде достъпна. Това нещо в България го няма. Като включим и това, че българинът не може да купува, проблемът се утежнява допълнително.
Връщам се към темата за ДДС и възможността да бъдат редуцирани цените на книгите, а не цените на други стоки. 8 % от фискалния поток е насочен към Здравната каса. Допълнително, чрез Министерството на здавеопазването се насочва голяма част от Националния бюджет (Министерство на здравеопазването има отделен бюджет, който е около 800 млн. лева). Това са различни пера, които се насочват към сферата на здравеопазването. Не твърдя, че са достатъчни. Смятам, че за култура и здраве трябва да се дават най-много пари. Твърдя обаче, че има други сфери, в които не е нужно да имаме чак толкова големи вложения, каквото е например Министерството на вътрешните работи. Разбрахме за какво се дават парите – много време има да се слушаме от това, което е подслушвано, но няма какво да четем. Един милиард сто тридесет и един милиона лева е бюджета на Министерството на вътрешните работи. Това е много! Много е един милиард и осемдесет милиона за Военно министерство, в което вече не останаха войници. Няма от кого да се пазим! Дори ако има, с това с което разполагаме пак няма да се опазим. Проблемите ни започват от това разпределение. Държавата има разпределетилени функции и те се определят чрез държавни политики в една или друга сфера. Когато обаче тези политики са нахвърляни, така да се каже с лопатата, без да е ясно в каква посока са нахвърляни, видимо е, че за важни сфери няма да бъдат отделени средства. Държавата трябва да е наясно с приоритетите си –подслушването, охраната, бойната готовност на българската армия, дали е важно да изпратим някой, който да обслужва баните на войската в Афганистан или охраната на някакво летище, училище или джамия и т.н. или е важно да се дадат пари за култура. Всяко правителство, което идва на власт, трбва да декларира с какви приоритети идва – култура, образование, здравеопазване и да е ясно, че всеки гражданин, който си пуска бюлетината, ще гласува не заради външността на кандидата, а за това, което той е обещал в преидзборната си програма. Не визирам никой политик, визирам проблеми.
Често присъствам на конференции, на които си говорим по различни теми: колко е важно децата да четат, колко е важно да има цветни илюстрации вместо черно-бели, колко малко художници остават в България. Не подценявам подобни разговори, но има много по-важни неща.
Ако говорим за книгоиздаване, за Булгаков или за Дъглас Адамс, ще ви предложа да пием алкохол, да си говорим в малко по-друго време, да влезем в този свят, да си говорим с други категории, да водим разговор за литература, автори, читатели, кой какво е възприел, какви идеи е подхвърлил. Можем да късаме текстове, така да се каже, и да вадим метафорите, значенията, да търсим някакви дълбинни смисли или да гледаме дали преводачът е спазвал правилата. Но това е друг разговор, също прекрасен. Но ако говорим за книгоиздаване, не за една книга и един автор, ние няма как да не опрем, ние винаги стигаме до тези теми, които с вас разисквахме.
На семинара за детска литература, който вие организирахте в Столична библиотека, стана дума (това не винаги се разбира достатъчно ясно), че една съществена крачка би била широко, добре лансирана – Национална програма за насърчаване на четенето. Не става дума пет библиотекарки да се съберат, да намерят десет книжки, да събират дечицата от две училища и да им четат книжки. Става дума за Национална програма, която обхваща училище, семейство, предучилищното образование, Агенцията за закрила на детето, Министерството на културата, т.е. всички институции, свързани с образование и култура, със специален акцент – обучение на родителите за това колко е важно четенето.
Едни от най-неприятните преживявания, които аз имам като книгоиздател, е когато общувам с млади родители, на които предлагам книги и когато чуя, че „той е само на 12 или на 13 години и тази книга за него е много дебела”. Това за мен е кошмарът на неграмотния родител, който изпитва страх, че детето му ще пострада, ако прочете една книга. Това е моят професионален кошмар. Не го сънувам нощем, слава Богу, но родителите, които панически бягат от книгата, които панически обграждат с бариери детето си от книгата, това за мен е истински ужас, защото съзнавам до каква степен тези хора обричат собствените си деца на второстепенно съществуване. Те никога няма да бъдат пълноценни личности, граждани, богати хора. Богат човек е не само този, който има издут портфейл. Богат човек е този, който има всичко, но за да имаш всичко, трябва да можеш да го видиш, за да го получиш, а то е друго, то не е само онова, с което се плащат маратонките.
Въпреки, че няма никаква политика, че няма намалена ставка на книгите, има раздвижване на книжния пазар. Например издават се все по-хубави книги. Вие не споделяте ли това усещане?
Не, не съм съгласен. През 2008 г. в България имаше пик в книгоиздаването, книгоразпространението като издателите и търговците правеха видим крачки напред. През 2009 г. инерцията, която имахме продължи да ни държи на добро ниво. Днес определено има спад не толкова сред издателите, колкото сред книготърговците. Проблемът е в това, че те нямат резерв и ликвидност. Много често работят с книги, които не им принадлежат, които са им предоставени под формата на стоков кредит от издателите. Една грешна крачка е в състояние да ги изхвърли от бранша. Разбира се има търговци на средно ниво, които се задържаха, макар и на по-ниско ниво на интензивност на работа. Сред фалирането на голяма търговска верига се формираха няколко деривати, които работят с променлив успех. Все още при тях е проблем дали ще се задържат в бранша. Други търговски вериги показват завидна устойчивост и в някакъв смисъл те привлякоха вниманието на по-голямата част на хората, които купуват книги. Слава Богу, че ги има, че продължават да съществуват и да работят. Макар, че и на тях няма да им е лесно, защото има възлови места, където е, както се казва в маркетинга, човекопотокът, една част от тези хора трябва да бъдат привлечени в книжарницата. Тези места са обект на особено засилена конкуренция между съществуващите вече добри търговски вериги.
/следва продължение/
Вижте още в kafene.bg:
Дамян Яков: Кога българските политици ще премахнат данък „Четене”?
Дамян Яков – Начини да се приобщим към книгите