Френският писател Давид Фоенкинос беше гост в София и Варна, по покана на издателство "Колибри", Френския културен център и варненския фестивал "Любовта е лудост". Срещнах се с него в София на 20 август. Първата част от интервюто е пряк разговор с писателя, а след това предавам част от това, което той сподели пред срещата си читатели.
Акцент в интервюто са трите последни негови книги "Деликатност", "Спомените" и "Шарлот" ("Колибри"). Книгата "Спомените" е екранизирана тази година, 2015, във Франция и бе видяна от един милион зрители. Романът "Деликатност" става бестселър преди да бъде заснет филма през 2011 г., след него успехът й се увеличава още повече. Филмът също се радва на забележително голям брой зрители. Давид Фоенкинос е известен писател с много книги зад гърба си, също режисьор и сценарист на "Деликатоност" и музикант – свири на китара.
Не е ли деликатността демоде в днешно време, заради забързаното ни време?
Да, това е вярно и е тъжно, че деликатността е малко демоде, но си мисля, че именно заради това книгата беше толкова успешна. На хората им липсва деликатността. Не трябва да се обобщава, но смятам, че в съвременния свят има много бруталност, а деликатността означава да чуваш другия, да бъдеш внимателен към него. Свързано е и със скоростта, с която живеем и затова се налага да преоткрием човешките взаимоотношения.
Спомените са балсам за душата или остриета? Как можем да ги опитомим?
"Спомените" е книга, която защитава паметта и връзката между поколенията. Спомени, които разказвам са позитивни. Смятам, че паметта е голям стрес за човека. Ние сме склонни да забравяме и да не се съобразяваме с миналото. Понякога спомените могат да бъдат болезнени и в тежест за човека. Но те са винаги са определящи в живота ни. Четох в една книга, че съвсем малките бебета нямат никаква памет и не си спомнят нищо от първите си години. Мисля, че това е нарочно, защото когато те се радват, се радват изключително, искрено, те се будят с умивка, ядат хубаво, намират в едно почти райско щастие. Трудно е да се конструираме заедно с паметта за щастието. В този смисъл негативните неща също са важни, за да можем да оценим живота.
Разбирам, че любовта не винаги е смела, но защо измъчвахте читателя толкова много с колебанието на героите си в "Деликатност". Често имах желание да вляза в книгата и да им кажа да спрат да се колебаят, защото любовта е пред очите им, в ръцете им?
Голям комплимент за един автор е да чуе подобен коментар. Това означава, че героите са истиниски, че те наистина същестуват. Аз също докато пишех романа имах нужда да вляза в страниците и да им кажа някои неща (усмихва се). Не може да не вярваме на своите персонажи, когато пишем. Когато Маркюс се страхува от любовта, аз не мога да направя много за това.
Обичате ли хепи енда – и "Деликатност" и "Спомените" имат щастлив край?
Не всички мои книги завършват щастливо. Аз просто разказвам истории, но е вярно, че по-скоро съм оптимист. Засега.
Правите ли проучвания какви теми вълнуват днешния французин и как намирате сюжетите за книгите си?
Не, защото литературата не е механична работа. Някои мои книги са били много успешни, други изобщо не са имали успех. Последната ми книга е много трудна – тя описва трагичния живот на Шарлот Соломон. Бях сигурен, че няма да се продава добре, защото това е прекалено тежка. За моя изненада тя има огромен успех. Като писатели никога не знаем къде се намираме. Ако имаше методи, по които да избираме и прогнозираме теми, щяхме да сме прецакани. В любовта е същото. Ако търсите любовта, никога няма да я намерите. Когато не я търсим, тя идва.
Разговор с публиката във Френския културен институт, София, вечерта на 20 авуст
Давид Фоенкинос: "Любовта не е само лудост"
В много от моите книги е любовта, но аз нямам любовни книги, просто разказвам истории. Историята на Натали, в "Нашите раздели" – историята на първата любов, която никога не завършва, в "Спомените" и в "Шарлот" са теми като любов, съдба, живот. Любовта често пъти изправена пред много въпроси, но не искам да пиша любовна история, макар че всичките ми герои преживяват една любовна история. В "Шарлот" любовта стига до лудост. В любовта всичко е възможно, но няма да я поставя единствено в категорията на лудостта. Аз обичам любовта да е нежна и стабилна, в крайна сметка за всеки от вас, любовта е различна. Чисто и просто обичам любовта.
Давид Фоенкинос: Да поговорим за "Шарлот"
"Шарлот" е една много различна книга, в която разказвам реалния живот на Шарлот Соломон. Когато читателят я чете си задава въпосът дали нещо не измисям, защото това е една трагедия, белязана от силния характер на Шарлот. Направих много предварителни проучвания, за да науча повече за живота й, но животът й е разказан от самата нея. Гвашите и акварелите. Принудена да напусне Германия, гонена, тя идва в изгнание в Южна Франция. Исках да споделя с читателя вълнението, което изпитах, когато разглеждах картините й. Книгата получи наградата на гимназистите и аз бях много трогнат, защото тази жена дава пример за смелост и въпреки всички изпитания, на които е била подложена, тя през цялото време живее на ръба на отчаянието и на лудостта, но успява да ги превърне в творчество – олицетворение на културата и на хумора. Израснала в Германия през 30-те години на ХХ век, когато има голям интелектуален подем – с музиканти и ерудити. За мен нейния живот е живот за пример.
Разказвам цялата история на творчеството на Шарлот Соломон, която се е затворила в хотелската стая и разказва живота си чрез картините си. По този начин тя се опитва да докаже, че съществува. Последните й творби са направени набързо, сякаш наистина е знаела, че няма време и на всяка цена е трябвало да ги завърши. Отива при лекаря си, оставя му ги и му казва: "Оставям ви целия си живот". Това е и доказателство за нейната женственост, тогава тя е била вече бременна и именно бременна е била убита. Историята на нейното творчество успява да стигне до нас именно на този лекар.
Десет години след смъртта й родителите й се връщат и посещават Южна Франция, за да видят къде е живяла дъщеря им, а лекарят им дава картините й. Шарлот Соломон не е професионална художничка. Тя би могла като Ане Франк да напише дневник, но тя започва да рисува. През 1938 г. тя успява да се запише в Художествената академия в Берлин, въпреки че е еврейка.
Години по-късно, в началото на 60-те години на ХХ век, бащата на Шарлот с втората му жена, които живеят в Амстердам, правят изложба с картините на Шарлот. Изложбата има изключителен успех в Амстердам и в САЩ. Еврейският музей в Амстердам приема картините, но те не са в постоянна експозиция, а пътуват. Когато книгата ми излезе в Чикаго, имаше много малко хора на представянето, догодина в Ница се надявам да има много голям отзвук.
В сърцевината на историята на "Шарлот" е нейната любовта история с Алфред – нейният Пигмалион. Той е подканва да напусне Германия, като й казва, че силно вярва в нея. Шарлот е една жена, която в една малка хотелска стая упорито рисува картини за човека, когото е обичала. Алфред няма известия за Шарлот в продължение на 25 години. Той научава за нея чрез изложбата й, през 60-те години на ХХ век.
Прочетете още:
Читателски отзив:
Видео с Давид Фоенкинос
Деликатните спомени на Давид Фоенкинос