В романа „Гоблин“ се разплитат страховити истории в нестандартен формат и съдържание
Ако класическите антологични сериали „Зоната на здрача“, „Разкази от криптата“ и „До краен предел“ бъдат обединени в съвременна книга, резултатът ще е удивителната „Гоблин“ на американския писател Джош Малерман.
Добре дошли в градчето Гоблин, щата Мичиган. Тук мъртъвците ги погребват прави и почти никога не спира да вали. Слънцето залязва цяла минута по-рано, отколкото във всички съседни градове, защото Харди Карол загубил облог и се съгласил да плати с дневна светлина. Павираните улици до една са неравни, защото строителните бригади, работили в града, решили да не изчакват протестиращите да се махнат от пътя… а Северните гори са приютили Великите сови – и се говори, че ги пази вещица, която може да ти раздуе сърцето с шепот и то да се пръсне в гърдите ти. Никой не ловува там. Ала най-важното – всичко може да случи в град, който никога не спира да плаче.
Младата сензация на щатската жанрова литература Джош Малерман използва дългия разказ, чрез който формира цялостна и удивителна картина, развита с изключителна фантазия и майсторство.
Самият Клайв Баркър ни уверява, че посегнем ли към книгата, ни предстои „наелeктризираща разходка по въжето над пропасттa“. Малерман отново включва зловещия си писателски арсенал от познати, любими и провокативни архетипи, като този път ги забърква в сюжети, които са разнообразни като съдържание и извънредно обаятелни като описание… а ако се залутате из уличките на малкото, но запомнящо се градче, където е ситуирано действието, вероятно ще се присетите за Дери от „То“ на Стивън Кинг.
„Гоблин“ е четвъртото заглавие на Малерман, след звездния дебют „Кутия за птици“, новелата „Къщата на езерното дъно“ и екстравагантната „Червеното пиано“ . Това е произведение, което блести едновременно с творческа зрялост и с удивително познаване на тънките граници между реалност и мистерия.