Представяме ви роденият през 1989 г. Георги Стрезов, който, макар и млад, е вече станал известен със своята музика. Той е член на група Аявис и композитор на музиката към документалния филм "Целувка за лека нощ".
Как се случи така в живота ти, че започна да се занимаваш с музика?
Първо, привет на всички читатели на сайта за култура Kafene.bg! Началото на моя музикален път беше меко-казано поставен от майка ми, която ме записа на уроци в частното студио на Веселина Бахарова. Признавам си, въобще не обичах да ходя на пиано – караха ме да свиря по ноти, което никак не ми допадаше (а и сега не ми харесва особено много). Спомням си как, първи клас ще да е било, си бях измислил собствена мелодия – казваше се "Влак" и имитираше звуците, издавани от влака докато се движи – общо-взето един два тона, но съм сигурен че успях да надуя главата на родителите си с първата си "композиция".
Пишеш музика. Кога написа първото си парче?
Писането на музика е едно от любимите ми занимания в момента – начин да изразя всичките си емоции, идеи и виждания. Започнах да композирам още 2003 година, след като един приятел ми показа компютърна програма за създаване на мелодии и ритми. Веднага се впечатлих и започнах! Естествено, първите ми произведения бяха много дилетантски – прекалено електронни и общо-взето в тях нищо не се разбираше. След това настъпи един период, в който просто идеята не ме влечеше. Когато се върнах обратно към музиката, създадох "Drone" – първото си сериозно парче през лятото на 2005. Жанрът му е електроника, и всъщност е много зле, но тогава го приемах за върхова точка на уменията си.
Свириш на няколко инструмента – кои и кой от тях ти е любим?
Основно и най-добре свиря на пиано, може би защото това е инструментът, с който съм се упражнявал дълги години. Допълнително, мога да свиря на хармоника и акордеон, но това е нещо твърде любителско. Обожавам барабани и ритъм секция – понякога си мисля дали да не си купя един сет и да се помъча да стана един барабанист. Рано или късно ще го направя, също както ще пробвам да се науча да свиря на други инструменти. Смятам, че един композитор трябва да знае всичко за музиката и да има много богат поглед над нещата, за да прави каквото и да е; а свиренето на един инструмент ти помага да вникнеш в него, в неговия тембър, неговите специфични характеристики, неговата "душа".
Какво мечтаеш да напишеш?
Музика към филм и/или компютърна игра – от известно време имам една мечта да създам композиции към пълнометражен филм и компютърна игра; това са изкуствата в момента, които съчетават образ с музика и обединяват няколко творчески направления в едно. И собствена книга, също така.
А изпълнител, с когото искаш да си на една сцена? И какво бихте изпълнили заедно?
Да си кажа честно, първия изпълнител, за когото се сетих, беше Фреди Меркюри – на който съм голям почитател. Ако имах възможността да изляза с него на сцена сигурно щях да стоя безмълвно и да го слушам как изпълнява "Who wants to live forever?" – защото пред такива таланти и гении просто трябва да се покланяме!
Откъде черпиш вдъхновение и откъде се зареждаш с енергия за работата ти, свързана с музиката?
От образи – когато сядам да правя музика абсолютно винаги създавам ясна концепция за това какво правя. Често създавам свои собствени персонажи и идеи, които създават ситуации, към които музиката трябва да бъде "soundtrack". Позитивните и негативни емоции, приятели, любов, семейство – това също са неща, които ми дават стимул в работата.
Участваш в музикална банда – предизвикателствата на това и какво ти носи тази работа?
Предизвикателствата… ами доста са. Трябва да се отделя допълнително работа за работа по песните, за репетиции седмично. Най-големият ми проблем отначало беше, че не винаги пианото беше на преден план – сега вече мисля другояче и може би работата в екип ме настрои към този поглед над нещата. Но и тя си има своите минуси – трудно е да се сработваме – много хора сме и това допълнително усложнява нещата. Нека не забравяме, че това не е компютър, където слагаш нотички за оркестъра и няма проблеми – тук трябва да си максимално концентриран, да си знаеш добре нещата и да имаш нагласата да свириш с останалите. Но "Аявис" е нещо, което просто ме зарежда с много идеи, виждания, приятни емоции (дори когато нещата не са се получили като хората!). От нашите песни и от виждането на останалите за музиката съм черпил щедро идеи за мои парчета – било то начина на изказ на един басист или пък извивките на вокалиста. Когато тези неща ги създаваш на място, а не ги слушаш от една песен например, виждаш много различни неща и това разширява представата ти за създаването на музика.
А сега накъде, след като завършиш училище?
Ами каквото ми е отредила съдбата – или филолог, или композитор. Освен музиката съм се насочил и към Софийския, специалности Японистика, Китаистика и Английска филология; почитател съм на Далекоизточната
култура и бих желал да я опозная отблизо!
Извън музиката, друго изкуство, което те привлича, предизвиква?
Както вече споменах – киното, защото включва в себе си почти всички изкуства: музика, литература, театър, изобразително изкуство. Това дали един филм е добър зависи от това дали екипът е постигнал максималното по тези четири точки… тогава филмът се превръща в класика! Обичам четенето и сериозните книги, също както и рисуването. Винаги съм искал да мога да рисувам, но уви – не мога.
Любими композитор, автор, книга, филм?
Ще започна от литературата – харесват ми автори като Дж. Р.Р. Толкин, Джон Льо Карé, Джон Гришам, Алеко Константинов, Агата Кристи; но връх за мен е Умберто Еко с книгите му "Името на Розата" и "Махалото на Фуко". Любими композитори имам доста – Енио Мориконе, Клаус Баделт, Джон Уилямс, Шигеру Умебаяши, Тан Дън, Вангелис, Жан-Мишел Жар… За киното обаче ще съм точен – филм номер едно за мен е "Герой" на режисьора Джан Юмоу и актьорите Джет Ли и Джан Зъ. Препоръчвам го на всички любители!