Срещам се с поета Георги Константинов в редакцията на списание "Пламък", за да разкаже как се става поет, помагат ли творческите работилници, кои са плюсовете и минусите на литературните сайтове.
Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в гр. Плевен. Първите си стихове печати през 1959 г. в списание "Родна реч", на което след няколко години става главен редактор. Автор е на над 30 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица" 1967г.; "Лично време" 1974 г.; "Неграмотно сърце" 1978 г.; "Общителен самотник" 1982 г.; "Път и дом" 1988 г.; "Обичам те до тук" 1992г.; "Будна кома" 1996 г.; "Дърво и птица" 1999 г.; "Аспиринов сняг" 2001 г. Книги за деца: "Магаре с крила" 1983 г.; "Туфо, рижият пират" в три части 1984 – 1994 г. Последната книга е преведена на френски, немски, руски, полски, украински и други езици. Стиховете му са преведени на английски, японски, хинди, руски, немски. Много от поетичните му творби са превърнати в песни, които са любими на няколко поколения българи.
Издателство "Захари Стоянов подговя за издаване неговите "Избрани съчинения" в четири тома. Излезли са първите два – "Лирика" и "Сатира". Очаква се третият том „Детска литература”, съдържащ неговите детски книги с хумористична проза – „Туфо рижият пират”, „Слончето Румпи Румп”, „Папагалчето Браво” и други. Последният, четвърти том е „Есеистика и публицистика”. И въпреки, че на корицата пише "Публицистика", в края е включил поетически дневник с най-новите си стихове.
По стихотворенията на Георги Константинов има над 200 песни. Сега той е главен редактор на литературното списание "Пламък" и председател на българския П.Е.Н. -център.
Каква е младата българска поезия днес?
Намираме се в дома на Дора Габе, който тя още приживе предостави на младите поети. Той стана трубината за младите творци от списание „Пламък”. При нас често идват млади поети. Във всеки брой публикуваме 4-5 млади автори с първите им зрели творби, (преди издавахме списание „Родна реч” за средношколска поезия), издаваме и дебютни поетични книги. Досега сме издали към 56 такива стихосбирки. Очевидно имаме усет за младата поезия и сравнително рядко бъркаме. Дали сме път на не малко млади поети и белетристи като Пламен Киров, Владо Любенов, Петър Чухов, Георги Господинов, Пламен Дойнов. Сега при нас публикуват Ирина Велева, Владимир СТоянов, Илеа Стоянова, Татяна Филева, Първолета Маджарска, Добромир Георгиев и др. Много са поетесите. Интересно е, че в последните години се забелязва феминизиране на поезията. Стиховете, които пишат поетесите не са под влияние на модата, а са изключително интересни и разнообразни.
Може ли да познаете от едно стихотворение, че авторът му е бъдещ голям поет?
Да, както от няколко стихотворения мога да кажа, че от автора няма да стане поет. Изградил съм този усет в резултат от общуването ми с поезията и от 10-годишната ми редакторска работа в сп. „Родна реч”. В него по онова време печатаха най-младите автори като Петя Дубарова, Бойко Ламбовски, Здравка Евтимова, Милена Лилова. После започнах работа като редактор в сп. „Пламък”.
Общуването е двупосочно – на младите дава житейска и твореческа опитност, а на мен ми дава тонус, не ми позволява да се почувствам прекалено зрял, да не кажа остарял.
Как си обяснявате огромния наплив от поезия и проза в литературните сайтове?
Голяма част от младите автори предпочитат да се появяват в интернет. Но трябва да се знае, че в литературното пространство на интернет липсва това, което го има в литературното издание на хартия – списание или вестник. Това е критерият на страничния професионален поглед на редактора, който едва ли ще ти спре хубавото стихотворение, но непременно ще ти спре несполучливото. Такива сайтове са като разграден двор, където всеки публикува литературните си опити, да не кажа съчинения, понякога абсолютно ученически, понякога обаче с интересни находки. Трябва да се прочетат много стихотворения, за да намериш истинската поезия.
В България има стремеж към авторство. Миналата години са издадени над 1000 стихосбирки – по 200-300 бройки, някои са регистрирани, други са самиздат. За съжаление, когато трябва да се прочете поезията, интересът далеч не е същият. Повече хора пишат, отколкото четат.
Тук, в нашата редакция, съм срещал млади автори със завидна ерудиция, знаещи няколко езици. От друга страна при моите срещи в учебни заведения с млади хора в София и в провинцията се учудвам на младежи, които не знаят кои са Яворов, Дебелянов и Вапцаров. Поезията не в сферата на интересите на тези млади хора и това е характерно за мнозинството от тях. Може би те се интересуват повече от математика, химия, физика, биология, електроника, спорт и забавления. Присъствах на среща в софийско училище, където един спретнат и красив младеж се похвали, че в живота си не е прочел нито една стихосбирка. Той се гордееше с това, а съучениците му заръкопляскаха. Ето това ме огорчава.
Не са виновни само учениците, а и образователната ни система. Някога ние учехме стихотворения наизуст, независимо, че се интересувахме и от други неща. Не може да не знаеш едно стихотворение от „Епопея на забравените”, „Две хубави очи”, „Да се завърнеш в бащината къща”, стихотвериния от Вапцаров и Веселин Ханчев и др. Вероятно ученето наизуст е изключено от програмите, у учениците липсва интересът към определен поет. По-дълбокият интерес, без структуралистични и други анализи, които се правят на един учебникарски и усложнен език и които много често могат да отблъснат младия човек от поезията, отколкото да го привлекат в простора на лиричното слово. Донякъде и родителите мислят по-прагматично. Вероятно има не малко семейства без домашна библиотека, а тя е много важна. Не е достатъчно в нея да има само криминалета и любовни романи с жълти страници. Домашната библиотека е най-добрият учител по литература. В нея трябва да пристъстват най-добрите български поети като Ботев, Вазов, Дебелянов, Яворов и от днешно време – Валери Петров, Веселин Ханчев, Александър Геров, от лириците ни – Дамян Дамянов, Христо Фотев, поетеси като Багряна, Дора Габе, Станка Пенчева та до най-младите.
Как се става поет? Помагат ли курсовете и работилниците по творческо писане?
Писането не се научава с курсове. Единственият ми съвет, който давам на младите поети в „Пламък” е да не слушат никакви съвети. Все пак на хората, посещаващи такива работилници сигурно нещо ще им остане в главата от срещите, особено ако са с изявени наши поети и литератори, които имат какво да кажат. Спомням си от моето ученическо време срещите с поети като Радой Ралин, Христо Фотев, Дамян Дамянов, Багряна, Найден Вълчев, Вътьо Раковски, Никола Инджов. Те едва ли са ми казвали как точно да пиша, но общуването с тях, запознаването с техните стихове, е оформило у мен вкус към четенето и писането на поезия. Същевременно моите стихове да се различават от техните. Ето това е ученето.
Друг фактор, който изгражда поета е връзката му с другите автори. Аз винаги съм обичал да чета поети с по-философска линия. Тук са имената на Шекспир – пиесите, поетиката на сценичното слово, не толкова сонетите; Константинос Кавафис и Франсоа Вийон.
Човек се ражда с някаква способност да пише стихове, но това не е достатъчно. Той трябва да я облагороди, като се запознае със световните ценности, с това, което родните поети са написали и непрекъснато да се самоизгражда. Но как точно става, не мога да кажа. При мен се е случило с много голяма обич и всеотдайност към поезията и литературата. Често пъти хората ще ни казват, че това, което правим няма никакъв смисъл. "Виж, хората са направили къща, онзи си е купил си кола, друг е заминал за Канада и е станал електронен инженер, защото там много се цени тази професия. А ти с какво се занимаваш – редиш някакви думички?" Трябва да сме готови да понесем това. В съществуваваието на родния поет има голяма всеотдайност и силна устойчивост. Има една фраза от спорта „бягане на далечни растояния”. Сигурно има нещо вярно в това. Важно е как ще стигнеш до финала и дали изобщо ще го пробяваш това растояние.
Какви са плановете Ви за бъдещето? Мислите ли да издадете мемоари?
Нямам нужда от мемоари, защото постепенно, с годините във всяка една творба съм оставил нещо от моите преживявания. Защо да чакам 65 или 69 години, за да седна и да разкажа какво ми се е случило и какво съм помислил, а обикновено тези спомени са дълбоко неточни. Всичко това го има в моите 4 тома „Избрани съчинения”, които сега излизат. Издал съм отделни публикации, близки спомени за важни събития. Например за моето участие във Великото народно събрание и подписването на Конституцията написах 25 страници как точно е станало това, при това по мои бележници. От 27 години си водя бележки. Това не са точно дневници, просто през 20-тина дни нещо записвам. Сега, като ги разгръщам, виждам много интересни неща.
Споделете с нашите читатели Ваше ново стихотворение.
Ето две мои стихотворения от бъдещата ми стихосбирка ”Врана в снега”.
БЕЗ ДА СЕ НАМРАЗЯ
Искам да живея дълго –
без да остарея.
Свойте кратки дни и нощи
в дълъг път да слея.
Ако лош късмет ме срещне
в този път безкраен,
само мракът да ме вижда
злобен и отчаян.
А когато ме споходи
миг щастлив и бляскав,
даже птиците небесни
да ми ръкопляскат…
В злото да не търся злато
(сребърници – също).
И с умора да посолвам
своя хляб насъщен…
Не с лъжци да се надлъгвам
и от страх да лазя…
Искам да живея дълго –
без да се намразя.
ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА ЛОЗЕ
Сбогом, мъничко лозе! Злобно ръмжат булдозери…
Сбогом, погубени корени! Сбогом, бъдещи гроздове!
Сбогом, звънки наздравици по сватби и по кръщения!
Сбогом, ти, вино, прелято на тъжни погребения…
Днес теб погребваме, лозенце! Като гроб разорано си.
Скоро ще стъпи отгоре ти нова бензиностанция –
С бляскави дълги прозорци, с тъмна утроба бензинова…
Сбогом, мъничко лозе!
Твоето време отмина…
Вместо каруци, напълнени с багри и сладко ухание,
тук ще пърпорят моторите, мирис отровен оставили.
Хиляди колела ще изтрият
бледия спомен за корени…
Сбогом, мъничко лозе! Сбогом, лози непокорни!
За колко гроша те продадоха, лозенце винно и невинно?
И как да вдигна наздравица с последното твое вино?..
Казват, че след потопа,
дядо Ной почнал да отглежда грозде…
Е, наздраве за нов потоп!
Сбогом, мъничко лозе!
Прочетете още:
Георги Константинов: Човек трябва да лети с две крила – духовно и прагматично
Поетът Георги Константинов отбеляза двоен празник