Георги Калоянчев празнува 50 години на сцената

На 21 април 2008г.  Георги Калоянчев ще отбележи 50 години на сцената на Сатиричния театър с Бенефис.
Режисьор на събитието е Бина Харалампиева, а сценарист – Елин Рахнев.
Очакват се поздравления от трупите на всички столични театри.
Специален гост на Калоянчев ще бъде Йорданка Христова. За музикалното оформление ще се погрижи камерна формация от Българско национално радио.

Георги Калоянчев е един от основателите на Сатиричния театър.   Роден на 13.01.1925 г. в гр. Бургас.
Завършва ВИТИЗ “Кръстю Сарафов” през 1952 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. От  1951 до 1957 г. играе в Народен театър “Иван Вазов”. От 1957 в Държавен сатиричен театър “Алеко Константинов”.

Носител е на множество отличия:
– Димитровска награда – 1959 г.
– Заслужил артист – 1962 г.
– Народен артист – 1967 г.
– Награда “Кирил и Методи” – І, ІІ и ІІІ степен
– Награда “25 години народна власт”
– Награда “1 300 години България”
– Народна република България – І степен
– Награди от Национални прегледи на българската драма и театър
– Награда на София
– Герой на социалистическия труд

Неизброими са и ролите на Георги Калоянчев в Сатиричния театър:
Другарят Велосипедкин
„Баня” от Владимир Маяковски.
Постановка Стефан Сърчаджиев.
1957 г.

Децата
„Баба, дядо, мама, татко и ние” от Енчо Багаров и Нейчо Попов.
Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов.
1957 г.

Марио
„Кралят отива на война” от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев.
Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов.
1957 г.

Делчо Малчев
„Тайни” от Боян Дановски и Петър Славински.
Постановка Боян Дановски.
1958 г.
І награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г.
ІІІ Димитровска награда за театрално изкуство

Остап Бендер
„Дванайсетте стола” по романа на Иля Илф и Евгений Петров.
Постановка Гриша Островски.
1959 г.

Спиридон Църквата
„Побеснялото агне” от Аурел Баранга.
Постановка Михай Райку
1959 г.
ІІІ Димитровска награда за театрално изкуство

„Криво седи – право съди!” от Нейчо Попов и Енчо Багаров.
Постановка Гриша Островски.
1959 г.

Присипкин
„Дървеница” от Владимир Маяковски.
Постановка Боян Дановски.
1959 г.

Ламбурт
„Главата на другите” от Марсел Еме.
Постановка Гриша Островски.
1960 г.

Иванчо Йотата
„Чичовци” от Иван Вазов.
Драматизация и постановка Методи Андонов.
1960 г.

Полицай
„Балът на манекените” от Бруно Ясенски.
Постановка Гриша Островски.
1961 г.

Цабр
„Свинските опашчици” от Ярослав Дитл.
Постановка Методи Андонов
1962 г.

Бояджията
„Третото желание” от Вратислав Блажек.
Постановка Методи Андонов.
1963 г.

Тончо Папучков
„Червен смях” по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев.
Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов.
1964 г.

Калю Янчев
„Мачово бърдо” от Мирон Иванов.
Постановка Методи Андонов.
1964 г.

Сила Силич Копилов
„Смъртта на Тарелкин” от А. В. Сухово-Кобилин.
Постановка Методи Андонов.
1965 г.

Бидерман
„Бидерман и подпалвачите” от Макс Фриш.
Постановка Гриша Островски.
1965 г.

Иван Александрович Хлестаков
„Ревизор” от Гогол.
Постановка Методи Андонов.
1966 г.

Големанов
„Големанов” от Ст. Л. Костов.
Постановка Нейчо Попов.
1966 г.

Телериг
„Старчето и стрелата” от Никола Русев.
Постановка Методи Андонов.
1969 г.
І награда за актьорско майсторство на ІV национален преглед на българската драма и театър

Кочкарьов
„Женитба” от Н. В. Гогол.
Постановка Нейчо Попов.
1971 г.

Тонко Папучков
„Фаталната депеша” от Орлин Орлинов.
Постановка Борис Спиров.
1971 г.

Марин Дулев
„Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.” от Георги Мишев.
Постановка Гриша Островски.
1972 г.

Швейк
„Швейк през Втората световна война” от Бертолт Брехт.
Постановка Лучиян Джуркеску.
1973 г.

Чико
„Кораб с розови платна” от Васил Априлов.
Постановка Никола Петков.
1974 г.

Новоселцев
„Служебен роман” от Рязанов и Брагински.
Постановка Йосиф Венков.
1974 г.

Кшищоф Максимович
„Час пик” от Йежи Стефан Ставински.
Постановка Николай Люцканов.
1975 г.

Чиновникът
„Сако от велур” от Станислав Стратиев.
Постановка Младен Киселов
1976 г.
Награда на САБ за сезон 1976/1977.
І награда за актьорско майсторство на VІ национален преглед на българската драма и театър

Филка
„Интервенция” от Лев Славин.
Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски
1977 г.

Живота Цвийович
„Д-р” от Бранислав Нушич.
Постановка Анастас Михайлов.
1978 г.

Разумен
„Рейс” от Станислав Стратиев.
Постановка Младен Киселов.
1980 г.

Поп Стайко
„От много ум… Вражалец” от Ст. Л. Костов.
Постановка Асен Шопов.
1980 г.

Г-н Люлин
„Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”)” от Любомир Пеевски.
Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов.
1981 г.

Професорът
„Биволът” от Иван Радоев.
Постановка Младен Киселов.
1982 г.

Йоната
„Кошници” от Йордан Радичков.
Постановка Младен Киселов.
1982 г.

Алцест
„Мизантроп” от Молиер.
Постановка Бранко Плеша
1983 г.

Ганьо Балкански
„Господин Балкански” от Георги Данаилов.
Постановка Иван Добчев.
1985 г.

Максим Кузмич Варавин
„Дело” от А. В. Сухово-Кобилин.
Постановка Крикор Азарян.
1986 г.

Бай Ноно
„Одисей пътува за Итака” от Константин Илиев.
Постановка Иван Добчев
1986 г.
 І награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.

Сватанак
„Балкански синдром” от Станислав Стратиев.
Постановка Иван Добчев
1987 г.

Ноздрьов
„Мъртви души” от Михаил Булгаков.
Постановка Здравко Митков.
1989 г.

Илия Чворович
„Балкански шпионин” от Душан Ковачевич.
Постановка Николай Поляков
1990 г.

Сава коминочистачът
„Клаустрофобична комедия” от Душан Ковачевич.
Постановка Борислав Чакринов
1991 г

Големанов
„Големанов” от Ст. Л. Костов. 
Постановка Борислав Чакринов.
1992 г.

Водещ и Кантонерът
„Пет бременни пиеси” от Дарио Фо и Франка Раме.
Постановка Пламен Марков.
1993 г.

Четвърти старец
„От другата страна” от Станислав Стратиев.
Постановка Пламен Марков
1993 г.

Амеде Букчиниони
„Амеде” от Йожен Йонеско.
Постановка Елена Цикова
1995 г.

Лило
„Зимните навици на зайците” от Станислав Стратиев.
Постановка Пламен Марков
1996 г.

Ромул Август
„Ромул Велики” от Фридрих Дюренмат.
Постановка Здравко Митков
1996 г.

Фесте
„Дванайста нощ” от Шекспир.
Постановка Мариус Куркински
1997 г.

Пенсионираният дух
„Преди последния спектакъл” от Любомир Пеевски.
Постановка Илия Добрев
1998 г.

Анто
„Вчерашни целувки” от Юрий Дачев.
Постановка Бина Харалампиева.
2000 г.

Мила Родино
„45 години не стигат (Българската мечта)” от Иван Кулеков.
Постановка Рашко Младенов.
2002 г. 

Кръстьо Чокоев (Сокол 1)
„Космонавти” от Илко Иларионов.
Постановка Димитър Стоянов
2005 г.

Реджиналд Паджет
„Квартет” от Роналд Харвуд.
Постановка Десислава Боева
2006 г.

 

 

Сподели в: