Срещаме се с Георги Грънчаров в едно закътано софийско кафене, няколко дни след като блогът „Библиотеката“ (http://bibliotekata.wordpress.com/) бе отличен с награда "Рицар на книгата", на Асоциация Българска книга. Георги и Девора разработват блога „Библиотеката“ вече от доста време и със сигурност той е сред водещите източници за информация за всички, които се интересуват от четене и книги. За това как се пише блог, как се печели награда с него и за книгите и хората си говорим с Георги специално за читателите на Kafene.bg.
Първо да започнем за наградата?
Не я очаквах наистина, дори номинацията за мен беше много изненадваща. Защото досега винаги сме правили блога като нещо много лично. И без съзнанието, че ни четат толкова много хора и че правим впечатление на толкова хора свързани с книгите и въобще с издателския бизнес. Затова тази новина дойде честно казано доста изненадващо, но пък радостно.
Разкажи от къде дойде идеята, желанието и как се случиха нещата с „Библиотеката“?
Ние всъщност винаги сме обичали да пишем за книгите които четем, в момента аз и Девора имаме доста различни интереси свързани с книгите, получихме почти наготово идеята от една приятелка, която каза: „Защо не си направите общ блог, в който да споделяте впечатленията от книгите“ и ние сериозно се замислихме над този въпрос, просто седнахме и избистрихме концепцията и той просто се появи. Така че от самото начало публикувахме наши мнения за книги, които сме чели, независимо дали е било скоро или по-отдавна във времето. След което бързо започнахме да си сътрудничим и с издателства, които ни предоставяха някои от по-новите си заглавия. Разбира се такива, към които ние проявяваме интерес, не на всяка цена всичко което излиза на пазара.
Как си правите подбора? Кой какво да чете и какъв е процесът? Поставяте ли си срокове?
Подборът и въобще подходът ни към книгите си е личен за всеки един от нас, като четем винаги това което мислим, че ще ни бъде интересно. Ориентираме се по съобщенията на медиите, кои са новите заглавия, по наши наблюдения в книжарниците и внимателно си подбираме заглавията, най-вече по това дали смятаме, че тази книга е за нас. Разбира се, експериментираме понякога, особено с нови български автори напоследък, но като цяло си имаме доста категоризирани вкусове. Девора харесва романтична литература, английска проза, латиноамериканска проза, аз доста съм забил във военната документалистика, мемоари, музикални биографии и български балкански автори. Всичко зависи от нашите вкусове, но разбира се изчитаме всяка една книга внимателно, без да си поставяме срокове. Не го правим с някаква цел, да поставяме рекорди или нещо такова. Всичко е съвсем непринудено.
Смяташ ли, че има някакъв бум в българската литература в момента?
Може да се каже, че има някакъв бум, да, в последните години особено, но вече съвсем друг е въпросът, какво е качеството в тази цялата палитра от заглавия и автори, които изникват постоянно на пазара? Но има вече утвърдени имена, които са много харесвани, има и много, които провокират, изненадват от време на време читателите. Вече може би всеки възприема по различен начин посланията и затова някои са по-харесвани, а други като самите нас, ние не се притесняваме, ако някой такъв експеримент с книга и непознат автор не ни е харесал, просто да си го споделим. Всеки има различни вкусове.
И все пак, в това количество има ли и качество? Има ли неща, които тотално не ви харесват и неща които много ви грабват?
Има, да, има неща които наистина си заслужават. Сред любимите ми автори, не само български е Захари Карабашлиев – „18 % Сиво“ много силно ме впечатли. Последният му сборник с разкази също беше много добър. Експериментирал съм, честно казано, с няколко автора от бърза литература, но това не е моята литература. Макар че имам доста приятели, които си казват, „о, да, това е супер яко“, супер яко, но може би не за мен.
Споделяш ли мнението, че българите не четат и че компютрите и телевизията отнемат цялото свободно време и внимание на хората?
Не, не обичам тези шаблони. Българите които четат, те си четат. Не е до някаква тенденция във времето, това си е може би до възпитание, до ценност. Ако те са възпитани като хора в такива ценности, те си четат независимо от цените на книгите. А пък за технологиите въобще, това технологиите не са нещо, което по някакъв начин да ни ограбва времето, напротив – аз ги възприемам дори като инструменти за още по-силно популяризиране на книгите и на четенето въобще. И електронните книги и блоговете като инструмент също, с който много ревюта на книги достигат до читателите. Всичко това е плюс за мен. И не смятам, че има някакви тенденции като книгата умира или книгата запада, четенето е от вчерашния ден, няма такова нещо.
Ти самият четеш ли в електронен вид книги, имаш ли четец?
В електронен вид честно казано чета доста по-малко. Защото работата ми е свързана със стоене пред компютъра по цял ден и предпочитам в свободното си време да избягвам контакта с всякакви видове екрани и монитори. Прибягвам до електронни книги, най-вече когато не успявам да си намеря една книга в хартиен вариант. Или съм преценил, че може да експериментирам първо с прочитане на нещо в електронен вид, преди да си я взема. Но е имало случай, когато съм прочитал цяла книга в електронен вид и просто съм изтичвал до книжарницата да си я взема на хартия, защото съм преценил че това е книга, която си заслужава наистина да бъде в библиотеката ми.
Какво е съотношението на българските автори които четеш към чуждите? И от какво се диктува изборът ти на следващо четиво?
Преобладават чуждите автори, но може би изборът ми се диктува от това, какво излиза в момента на пазара. Защото специално за българските автори се ориентирам по новите заглавия, които излизат. Някои от авторите вече започват дори по два-три пъти на година да излизат, да изкарват на пазара нови заглавия. Така че ги виждам постоянно по витрините на книжарниците с различни неща. Това също е една интересна тенденция. Само че това не би ме накарало да чета всичко тяхно. Защото вече съм имал няколко случая, в които съм засичал изчерпване на идеята и повтаряне на една и съща схема, което не се получава.
Как да мотивираме хората и децата да четат повече? В чии ръце е това на издателя, писателя, блогърите, медиите…?
Ами може би е някакъв комбиниран ефект, всичко си зависи от средата. Аз лично съм възпитан в учителска среда, отраснал съм с книгите. Те са ме заобикаляли открай време, дори преди да съм можел да чета, в последствие приятелите ми винаги са били четящи хора, човекът до мен е четящ човек. Много зависи от средата и хората, с които общуваме, разбира се училището е определящо. Но училището е до едно време, след това човек си формира собствен светоглед и ако дотогава не си вече разбрал, че четенето е нещо за теб. Училището няма да ти помогне кой знае колко. Средата е определяща в този случай.
Какво четеш в момента? Колко книги четеш едновременно?
Това е много сложен въпрос. Книгите в момента заемат огромно пространство до леглото ми, с книгоразделители на различни места по тях. Едновременно чета малко модерна европейска проза, Ивлин Уо, както и една много дебела документална книга за Европа след Втората световна война. И все още няколко месеца се мотая с „Мандарините“, едно доста сериозно томче, френска литература, за френския интелектуален елит, пак след Втората световна война. По някакъв начин, много обичам да въртя всички книги които чета около войната, независимо дали е първа, втора, гражданска или каквато и да е война. Така че доста са нещата които чета в момента, доста различни като жанр, а времето е все по-малко.
Не се ли превръщат блоговете в новата литературна критика? И не са ли нужни, като коректив на авторите? Защото българските автори доста дълго време бяха без критика.
Ами може да се каже, аз бих се радвал ако това наистина е така. И ако наистина се възприема от самите автори като коректив и като критика, с която да се съобразят. Естествено, те имат избора да се съобразят или да си кажат, не ме интересува мнението на някакви си писачи, примерно. Макар че малко от тях биха казали второто. В интерес на истината, аз се сещам за примери, български писатели, които много добре са подхождали именно към критиката в блоговете и са се съобразявали с нея. Това е правилният път и наистина може да се каже, че блоговете вече са новата критика. Защото критиката в нейния чист вид, както я познаваме от учебниците, е нещо което, аз честно казано не мога да понеса дори като мисъл. Това са текстове които не бих прочел вече след изпитите по литература в университета. Не бих си причинил отново близка среща с критика в чист вид. Можем да кажем, че това е бъдещето на критиката, блоговете. И бих се радвал да е така.
Какво си пожелаваш за блога, как ще го развивате за в бъдеще?
За блога си представяме да продължаваме да държим на личната гледна точка. Да остане наистина лична отново. Но по някакъв начин да привличаме още хора, които да запалим за тази кауза и да намерят в него собствено местенце в мрежата за книголюбители. В този смисъл сме отворени наистина за гост-блогъри, за хора които биха искали да споделят също своите усещания за книгите. Усещане за книгите е нашето мото, много често се срещаме с хора, които казват „ох, аз се притеснявам да пиша за книгите, не съм писател, не съм критик“, но няма нищо такова, ние също не сме, ние пишем лично. Очакваме блогът да се развива напред, очакваме повече присъствие на различни хора в него. Но запазвайки идеята каквато си беше в началото, за да бъдем наистина разпознаваеми като „Библиотеката“.