Съвсем скоро в София ще се проведе Втората национална среща за свободно развитие на образованието (20 и 21 февруари). Разговарям с Гаяне Минасян – един от моторите на форума.
Тя е майка на две деца. Работи като рецензент и преводач на книги в сферата на образованието и възпитанието. Следвала е политически науки в НБУ. Председател е на Национална мрежа на родителите (nmr.bg) – НПО, отстояващо гражданското право на родителите да защитават децата си и да се грижат за тях, като избират свободно образованието и възпитанието им.
Защо смяташ, че е необходима свобода в образованието? С какво тя ще помогне за неговата промяна?
Автентична промяна в образованието може да настъпи само в следствие на осъзната лична инициатива. Няма административна мярка, няма реформаторски закони, които да могат да „спуснат отгоре“ нужната промяна в нагласите и методите на образование. Реформа, която не се заражда отдолу-нагоре, а се налага от поредните амбициозни (макар и вероятно добронамерени) политици или чиновници би останала за съжаление бутафорна – нещо, на което сме били свидетели многократно през годините.
Засилва се интересът към свободното и демократично образование у нас. Вашите усилия и още какво допринасят за това, според теб?
За тези процеси на пробуждане сериозно допринася острата, все по-осъзната нужда от промяна. Днес вероятността детето ти да се образова, ако разчиташ, че си го пратил на училище, е само 60%, тъй като функционалната неграмотност сред учениците е 40%. Тази вероятност за успешно ограмотяване е близка до вероятността да спечелиш на хазарт (50%). Аз вярвам в българския родител и в това, че неговото чувство на любов, дълг и посветеност на детето е силно и живо. Когато се сдобие с информация за възможните алтернативни подходи и техните предимства, той веднага започва да прави всичко възможно, за да предостави по-добри възможности на децата си.
Как се случва свободното училище? Къде по света са най-добрите примери за това?
Свободните училища, които в различните страни се наричат по различен начин (частни, независими, демократични) са училища, които следват собствена програма и цели. Те може да не съвпадат с програмата и целите на държавните училища в съответната страна. Такива училища (както и домашно образование) има във всички развити демокрации без тоталитарно минало, защото в тях по традиция се зачита разнообразието и родителската отговорност за образованието на децата. Един от добрите примери за такова образователно законодателство е Дания, в която то функционира от началото на XIX в., като първото официално свободно училище започва дейност през 1852 г. Към момента 17% от децата в Дания посещават 550 такива независими училища, основани от родители. Всички тези училища освен като инструмент за отговорно и гъвкаво предоставяне на образователни услуги, са и инкубатор на иновации, голяма част от които намират отражение и в практиките на държавните училища.
А в България как е възможно? Има ли добри примери и тук?
Новият закон за образованието се е обзавел с амбициозните думички „иновативни училища“. Желаещите да основат такова училище обаче ще трябва да преминат през щателен чиновнически преглед, който ще установи имат ли те право или нямат право да бъдат титолувани „иновативни“. Наскоро присъствах на изказване на чиновничка от Министерството на образованието, която тежко и отговорно информира, че специална комисия се труди да създаде „стандарт за иновации“. Дълбокото смислово противоречие в това словосъчетание печално убягваше на това длъжностно лице… Ето защо засега единственият шанс за свободна инициатива и родителска отговорност в образованието остава извън досега с Министерството на образованието. Той остава в ръцете на родителите и учителите, които са запознати с конституционните си и граждански права за свобода в образованието и родителска отговорност и чиято съвест не им позволява да жертват детството на децата си на олтара на агонизиращата нереформирана образователна система. Пример за такава родителска и учителска инициатива са родителските кооперативи, свободните образователни центрове извън рамките на училищата, училищата (държавни или частни), които въвеждат елементи от сугестопедия или Монтесори или демократизират учебния процес. За съжаление голяма част от тези училища страдат от напълно неоснован бюрократичен тормоз заради своите инициативи – последният крещящ пример в тази посока е училището в с. Николаевка, близо до Варна.
От кого зависи тази промяна в образованието? От държавата или от хората?
Твърдо съм убедена, че промяната в образованието, както и всяка друга сериозна социална промяна, ще бъде резултат от обществен натиск и гражданска инициатива. Примери за това има в историята; България няма да бъде изключение. Свободата и развитието са неща, което човек трябва да извоюва; те не са неща, които може да бъдат сервирани на тепсия. Нещо повече, ако не искаме да ги изгубим, не може да стоим на стари лаври – трябва постоянно да ги отстояваме.
Разкажи ни какво да очакваме от Втората национална среща за свободно развитие на образованието?
Втората национална среща ще премине под мотото ПРАКТИКИ НА СВОБОДАТА И ЧОВЕЧНОСТТА. Датските говорители ще ни представят демократичния законодателен модел на датската образователна система, който от близо 160 години функционира на принципите на родителската отговорност и свободното развитие. Ще се информираме за водещи образователни подходи от света, зачитащи свободата и човечността и предотвратяващи насилието. Ще има и практически работилници, водени от основните говорители. Ще бъдат представени български инициативи в посока на свободното развитие на образованието с цел разширяване на мрежата от български агенти на свободата, разнообразието и образователната инициатива.
Съвременните тенденции в развитието на образованието, които ще бъдат представени на конференцията, са насочени към по-голямо овластяване на ученика и създаване на възможности за учене чрез автентично сътрудничество. Освен това образованието излиза от изолацията зад училищните стени и започва да възстановява по различни начини връзката с общността, към която учениците принадлежат и се предполага да допринасят. Внася се ударение и върху връзката, познаването и уважението към природата и живота в нея.
Кой е поканен?
Конференцията е предназначена за всички – родители, учители и хора с интерес към човешкото развитие – които търсят нови подходи към образованието, адекватни както на времето, в което живеем, така и на естеството ни като човешки същества.
Какво пожелаваш на учители и родители?
Да бъдат творците на промяната и развитието, от които имат нужда както децата, за да осъществят великолепния си потенциал, така и самите възрастни, за да изживеят удовлетворяващо живота си. Само така накрая, поглеждайки плодовете от труда и грижата си, ще сме способни да си кажем: „Струваше си, всичко си струваше.“