Галин Никифоров има издадени пет романа за последните шест години, освен това работи като инженер в хлебопроизводството. Живее в Добрич. През 2009 г. е номиниран за наградата "Хеликон" за романа си „Фотографът: Obscura Reperta”. Има още две номинации за наградата за литература "ВИК". Конкретният повод за това интервю е новият му роман, излязъл през пролетта "Къщата на клоуните". Ето какво сподели той за читателите на Kafene.bg.
По какво си приличат „Къщата на клоуните” и „Фотографът”?
И двете книги си приличат само на пръв поглед. „Къщата на клоуните” е по-мека, по-сюреалистична, докато „Фотографът” е по-мускулеста проза, по-изчистена. При нея динамиката беше по-важна, докато в „Къщата на клоуните” отношенията между самотниците беше опреледяща. Мисля, че се доближават на моменти в по-характерните ми подходи към някои ситуации, но това е нормално. Това, което не можах да направя във „Фотографът” е целият да бъде поставен в реалността. Понеже там последната сцена беше сюреалистича и ирeална. Докато „Къщата на клоуните” беше направена на границата между реалистично и сюреалистично, което винаги съм искал да постигна в един роман и ето че чак с петия успях. Смятам, че тази граница е много красиво странно място и много малко книги са написани по подобен начин. Идеята за двама души, които се обичат по такъв начин ще стои най-добре на границата меджу реално и нереално.
Откъде черпите знания и вдъхновение за ирационалното? Докосвали ли сте се лично до него?
Винаги съм харесвал странната красота на френските сюреалисти. Освен в поезията такава красота намерих и в знанията за скъпоценните камъни и екзотичните тайни цветя. Когато започнах да пиша, се сетих и за алхимията, постепенно нещата стигнаха до проучвания и се потопих изцяло в този свят. Разбрах, че ще бъде много красиво, ако представя история на този фон. Струва ми се, че напоследък има много примери за творци, които се връщат към сюреализма и особената му красота. Последните клипове на Лейди Гага – в сцени и костюми – буквално са взети от картини на художници-сюреалисти. Тази красоста няма да загине и ще се запази във времето.
Откъде черпите вдхъновение?
Писал съм винаги и най-вече за себе си – да изградя красив свят, да разкажа една история, която да ми харесва. За мен писането е и бягство от действиетлността – живееш в свят, който сам си сътворил. Докато в другия, нашия, реалния свят не е така – трябва да се съобразяваш, да пречупваш себе си, да правиш себе си и да се чувстваш дискомфортно – това е проблемът на съвременния човек не само в България, но и в света. Харесва ми да създам свой свят и след това, когато свърши историята, да започна друга – с друг подход. Докато пиша дадена книга, винаги научавам много нови неща. Винаги съм искал да вкарам в книгата знания за героите, за отношенията им, защото не може да ги наричаш само тя или той; трябва да измислиш жаргон, на който героят говори, да го създадеш като характер. Все едно създаваш роля в театъра или киното – първо трябва да разбереш как се чувства този герой. Когато историята свърши, се преобличаш, гримираш се различно и разказваш следващата си история по друг начин. Приятели и читатели са ми споделяли, че имат чувството, че книгите ми са писани от различни хора. Точно това обяснявам с подходът ми към писането – да изиграеш една роля, да разбереш как да направиш един образ.
Каква част от историята в книгите Ви идва от реалния живот?
С изключение на „Лятото на неудачниците” всички други книги са плод на въображението ми. „Лятото” беше написана по друг начин, по други причини и подбуди, тя е съвременна, реална и има голяма доза автобиографичност.
Смятате ли, че българската литература се намира в разцвет през последните години?
Този въпрос е неточен. Смятам, че българската литература винаги е имала своите таланти. Въпросът е как този талант да си извоюва свобода и се развива. Ако пишещите хора имат желанието и намерят времето, начинът и характерът да се развиват и отстояват книгите, които създават, ще има чудесни резултати. Смятам, че само десетина са българските автори, които успяват да преодоляват липсите, с които се сблъскват. Понякога талантът е по-малко и трябва да се компенсира с трудолюбие, понякога е обратното, понякога имаш и двете, но нямаш възможност да го правиш. В България е трудно да се занимаваш с литература – изисква се усилия и време, малко хора могат да си го позволят. Няма писател, на когото Бог да е дал абсолютно всичко. Поне едно нещо не се дава и ти трябва да се бориш, за да го постигнеш, а докато се бориш, ти се развиваш, ставаш по-добър и по-можещ. Това е една от уловките в живота, в която, ако човек се замисли, има голяма философия. Дава ти възможност да се огледаш в себе си, да разбереш къде е проблемът и да го развиваш, да станеш по-добър творец и човек. Има хора не само в литературата, но в изкуството изобщо, в световен план, има творци на които им е дадено всичко, в този случаи човек се проваля, рано или късно, странно е, но има много такива примери. Когато е налице някакъв дисбаланс, в стремежа си да го компенсираш, ти се развиваш и продължаваш да работиш върху това, което обичаш.
Кои са младите български автори, които харесвате и четете?
Не деля авторите на млади и стари. Харесвам Делян Енев, Георги Господинов, Милен Русков, Захари Карабашлиев, Смятам, че това са хора с голям талант, но ми прави впечатление, че имат голям потенциал, които задължително трябва да реализират. Имената са около 30 не мога всички да изброя, но ще прибавя още Елена Алексиева, Алек Попов, Иван Димитров. Мечтата ми е всички таланти да издават по един роман годишно, но това не е толкова лесно. Понякога няма физическата възможност.
Смятате ли, че българин може да създаде световен бестселър? Какви качества са му необходими на този роман?
Напълно възможно е. Вече имаме няколко автора, които се опитват да пробият на световната литературна сцена. Бих дал за пример Елена Алексиева, тя е мисля около 36-годишна. Показва невероятен талант и потенциал. Ако развие писането си още малко, след 10 години ще бъде на европейско ниво. Разбира се, перфектни писатели няма. Има и слаби европейски автори, които са известни. Трябва да разберем, че не чак толкова страшно, защото става дума за духовност, не за материални възможности. Нека си вярваме малко повече.
Смятате ли, че българите четат много?
Не, смятам, че художествена литература малко се чете. Може би кривата на читателите се променя. Обичам да пиша и ще продължа да го правя, без значение дали имам големи или малки тиражи.
Върху какво работите сега?
Писателите са суеверни хора и рядко говорят за това, което смятат да направят. Наистина, когато говориш много за нещо, което ще направиш, често не ти остават сили да го реализираш. Работя върху шестия си роман, съвсем в началото съм, нещата са трудни. Досега винаги, когато съм започвал нов роман, съм имал усещането, че това не е хапка за моята уста, но ми е интересно да видя докъде мога да стигна. Така постепенно започвам да изкачвам стъпалата едно по едно и в един момент разбирам, че мога да го свърша. Когато завърша един роман, се чувствам обогатен, доволен от себе си. Това усещане трае много кратко, но си струва да се преживее. Но писането на роман е нещо наистина много трудно. Това го казвам не защото аз пиша романи, а защото са истинско предизвикателство. Това не са просто 200-300 изписани страници, а сложна структура, която трябва да бъде изградена, увита в красиви и хубави думи, с хубава история.
Какво си пожелавате за себе си в личен и професионален план?
Пожелавам си да имам повече време да пиша и повече средства, от които да се издържам. Това е нормално, разбира се и близките ми са да живи и здрави. Имам хубаво семейство, които ме обичат и подкрепят. По отношение на писането, това е мечтата ми – да не се налага да работя работа, която не ми харесва, за да мога да се занимавам с писането.
А на читателите на Kafene.bg?
Да четат и препрочитат авторите, които харесват. Аз също непрекъснато го правя. Пожелавам им още да са добронамерени – животът е хубав, ако правиш нещата които обичаш, срещаш се с хората, които обичаш и бъдеш на местата, които обичаш.
Прочетете още:
Галин Никифоров представя "Къщата на клоуните"
Излезе "Лятото на неудачниците" от Галин Никифоров