В своята база в Пловдив Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (доскоро познато като Земеделския колеж), за 3 март – Националния празник на България посрещна един от най-големите възрожденци в българската история – основоположникът на научно-изследователската станция в Садово и на българската наука, аграрният гений на България Константин Малков.
Константин Малков е роден в навечерието на Освобождаването на България в град Крушево. Този буден български град посреща свободата с неописуем възторг, но и с потреса – след Берлинския конгрес от Майка България западните велможи откъсват земите, описани от Димитър Талев в „Железният светилник” и ”Преспанските камбани”. И заедно със стотици хиляди български бежанци малкият Константин тръгва за България,израства в Орхание (Ботевград), завършва Садовското земеделско училище, учи агрономия в Германия, в университета в град Хале, там е лидер на студентските общества, завръща се в България и става лидер и на покълващатга българска аграрна наука като основава първата научно-изследователска станция в Садово, публикува като един от първите аграрни български журналисти в излизащите тогава списания, сам редактира списание „Садово”, пътува, негови статии излизат в реномирани научни списания по света. По време на селските въстания в Шабла, Тръстеник и Дуранкулак срещу омразния данък десятък той застава на страната на селячеството и затова е уволнен като учител в Земеделската гимназия в Образцов чифлик край Русе.
Усилията на великия възрожденец и учен се увенчават с успех, за въздигането на България той създава първата научно-изследователска станция в Садово и става неин неуморен директор и изследовател. Изгаря в пламъка на този свой полет към извисяване на покълналата ни наука – едва на 35 години, като на смъртния си одър оставя знаменитото си завещание да бъде погребан в опитните полета на своите научни стремления, в тракийската земя и да слуша вятъра и шума на полюшващи се житни класове.Така и става –днес гробът му е само на метри пред Научния институт в Садово, който носи името на Константин Малков.
И ето, в едно от новите гнезда на българската наука и висше агрономическо образование, във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, той намери в отлят бронзов образ адреса на вечното преклонение пред неговия подвиг. А на пейката до великия българин вече се изредиха да поседнат и да се снимат за спомен студенти, преподаватели и хабилитирани гости на висшето училище от чужбина – Сърбия, Холандия, Словения, Унгария, Чехия, Босна и Херцеговина.
На колоната зад монумента се появи красива табличка с надпис – думите, проронени от Константин Малков преди да умре " Аз живях само 35 години, но като че ли съм работил 75!" В табелката още е указано, че художественият монумент е "Дар за България "от висшето училище.
Скулптор на художествения монумент е Владимир Д. Владов.