По повод излизането на "Изменник", книга втора от трилогията "Бунт" на Робин Йънг издателство "Сиела" ни предоставиха интервю с писателката. Повече за книгата прочетете тук. Интервю с писателката, прочетете тук.
Въпрос: Колко време ви отне написването на “Бунт”?
Отговор: Правих проучвания в продължение на шест месеца преди да започна да пиша, включително едно завръщане в Шотландия и пътуване до Уелс, за да проуча различни места, за които се говори в първата книга от трилогията. Написах “Бунт” за девет месеца, което като че ли е моето средно темпо. Много автори, които познавам, работят с подобно темпо. Затова аналогията, която съм чувала да се прави между писането на един роман и бременността, не ме изненадва.
Въпрос: Кое ви накара да изберете Робърт Брус за главен герой на новата ви поредица?
Отговор: През юни 2007-а бях в Шотландия за едно проучване, свързано с романа “Реквием”, последния от трилогията за тамплиерите. Винаги съм имала намерението моят главен герой в нея Уил Камбъл да се завърне от Кръстоносните походи, за да бъде въвлечен във Войните за Независимост. Борбата на Уилям Уолъс и неговата бунтовническа армия предлагаше внушителен паралел с борбата на тамплиерите за оцеляване по време на съдебния процес срещу тях, тъй като кулминацията и на двата конфликта е през 1314 година с битката при Банокбърн и изгарянето на клада на последният Велик магистър на тамплиерите. Прекарах три седмици в пътуване, посещавайки някогашни бойни полета, превърнати сега в жилищни квартали, рушащи се манастири и обрасли с бръшлян руини. Ден след ден от страниците на историята и пустия пейзаж една фигура се очертаваше все по-решително пред очите ми – Робърт Брус. Той ме взе със себе си и ме поведе към една история, която преминаваше отвъд английското нахлуване в Шотландия през 1296 година и последвалия го бунт, оглавен от Уолъс. В нея се разказваше за ожесточени вражди между шотландски кланове, за двете граждански войни и борбата за короната. В края на пътуването бях така увлечена от света на Робърт, че почти забравих тамплиерите. Когато се върнах у дома, осъзнах, че не е възможно този герой да играе второстепенна роля в разказа за друг човек. Неговата история беше твърде пространна, твърде сложна и твърде добра, за да бъде осакатена и нагласена така, че да пасва на другата. Трябваше да се откажа от него и съсредоточих вниманието си върху много по-елементарната история на Уолъс, която съответстваше добре на разказа ми за тамплиерите. Обаче Робърт отказа да си отиде тихомълком и няколко седмици по-късно, след като не можах да заглуша гласа му, аз се обадих по телефона на агента си, който ме беше помолил да му направя предложение за следващите ми романи. Вече знаех какви ще бъдат те.
Въпрос: Кое ви вдъхнови да напишете трилогията “Братството”?
Отговор: През 1999 година бях в една кръчма с двама приятели, които разговаряха за рицарите-тамплиери. Слушах, заинтригувана от идеята за тези средновековни монаси-воини. Няколко месеца по-късно попаднах на “Процесът срещу тамплиерите” от историка Малкълм Барбър, която се занимава обстойно с драматичното сгромолясване на Ордена. Съдебният процес, замислен от френският крал Филип IV, целял разпускане на този просъществувал в продължение на двеста години Орден, един от най-могъщите, влиятелни и богати ордени по онова време. Запознах се също с хвърлянето в затвора, мъченията и екзекуциите на стотици мъже из Европа, чието описание представляваше твърде тъжен разказ. Към края на книгата вече знаех, че искам да разкажа историята им.
Въпрос: Колко време ви отне да напишете книгите?
Отговор: От зараждането на идеята за първата трилогия “Братството” до реализацията й изминаха седем години. Преди да започна да пиша трябваше да извърша много проучвателна работа. Първоначално историята беше разказана от първо лице, когато Уил е вече старец в Шотландия и си припомня живота си. Когато агентът, с когото работя сега, прочете резюмето, идеята му хареса, но не хареса перспективата. Посъветва ме да разкажа историята в трето лице. След това романът, който скоро се превърна в трилогия, започна да се оформя. Две години след първоначалната ни кореспонденция агентът ме включи в списъка на клиентите си, но изминаха още две години, докато намери издател. През това време започнах да пиша “Кръстоносен поход” и “Реквием”, като паралелно извършвах проучвания и пишех. Имах и срокове за завършването им, всеки от около девет месеца.
Въпрос: Учила ли сте история?
Отговор: Не, след като свърших училище, а после изучавах викторианска архитектура и Виетнам, но и двете неща не оставиха някакво значимо отражение върху мен. Добих представа за огромната проучвателна работа, която трябваше да извърша във връзка със задачата, която си бях поставила, когато прочетох първата книга за кръстоносните походи. Скоро тази първа книга беше последвана от сто други заедно с все по-нарастващия куп папки, пълни с бележки, карти и чертежи на обсадни машини. Обичам малките подробности, на които попадате случайно, когато търсите нещо друго. Спомням си как един ден извършвах проучване за изграждането на лондонския Тауър, когато попаднах на пасаж, в който се споменаваше, че крал Хенри III е имал домашен слон. Трябваше да включа това в книгата. Накрая в книгите читателите виждат само малък процент от проучванията, които съм извършвала.
Въпрос: До каква степен трилогията “Братството” се основава на фактите?
Отговор: Книгите са смесица от факти и измислици. Общо взето битките, местата, периодът и историите на представените реално съществували герои се основават на фактите, описвани с малко артистична свобода там, където е необходимо. Бих казала, че от трите книги “Реквием” най-много се основава на фактите. Паралелно с измислените герои главни роли играят фигури като шотландският бунтовник Уилям Уолъс, последният велик магистър на Ордена на тамплиерите Жак дьо Моле и общоизвестните английски и френски крале – Едуард I (известен като Чукът на шотландците) и Филип IV (известен като Хубави заради приятната му външност, но не и заради нрава му). Сюжетът се върти около събития, станали през конкретния период – началото на англо-шотландските войни, нападението на френския крал върху папата и ареста, съдебния процес и провала на тамплиерите. Това са събитията, оформящи главната сюжетна линия на романа.
Въпрос: Къде пишехте?
Отговор: В кабинета ми, направо на компютъра, заобиколена от високи купчини книги. Много бих искала да бъда една от онези писатели, които пишат в някое шумно кафене, но уви, на мен ми е нужна тишина.
Въпрос: От къде получавахте вдъхновение?
Отговор: На първо място и най-вече – от историята. През този период са станали толкова много невероятни неща. Не ми беше нужно да отивам далеч, за да намеря нещо, което ще съживи или ще послужи за напредъка на разказа. Когато започнах трилогията, знаех, че има някои исторически събития, които исках да използвам в книгите. Съчинявах сюжета и измислените герои, съобразявайки се с тези събития, а това е твърде сложна работа, меко казано. Намирам вдъхновение за отделни сцени, което може да ме сполети навсякъде, най-вече, когато нямам писалка под ръка.
Въпрос: Как ви идва идеята за героите ви?
Отговор: За реално съществувалите – очевидно от исторически източници, макар да беше нужно да влея повече живот в тях, често пъти, попадайки на откъслечни, напълно противоречиви факти. Измислените можеха да дойдат отвсякъде. Понякога те изискват доста работа, друг път сами ми се представят. Еверар направо ми се натрапи, пльосна се на страницата и каза: това съм аз, това е моят глас, ще е жалко, ако не го харесваш. Гарен ми костваше много усилия. Трябваше доста да се потрудя, за да разбера кой е, да нахвърлям голям брой първообрази, докато предам неговата история. Уил беше жив образ. Когато го срещнах за пръв път на тринадесет години, той гледаше на света с известна наивност, което твърде много ми напомня за начина, по който аз влязох в неговия свят, без да бях проучила периода преди това. С напредването на романа той израстваше заедно с мен. Мисля, че в много отношения Уил съм аз.
Въпрос: Какво ви привлече към този исторически период?
Отговор: Първоначално към периода ме привлякоха тамплиерите и по-конкретно тяхната гибел. Обаче скоро след като започнах проучването, разказът ми се разшири и в него бяха включени големите събития и фигури от онова време: Кръстоносните походи, убийствата на крале, дворцовите интриги и политическата нестабилност. Харесва ми богатото разнообразие на тази епоха и усещането, което вероятно са имали хората тогава, когато са се разширявали търговските връзки и са се отваряли границите, чувството, че се задава един нов свят, който чака да бъде открит.
Въпрос: Съществувала ли е реално Анима Темпли?
Отговор: Анима Темпли беше измислена, макар, според мен, съществуването й не би трябвало да се счита за невъзможно. Акра, столицата на кръстоносците след падането на Йерусалим, е била място, където са се смесвали различни култури, раси и религии. Хората са се научили да живеят заедно, защото са разчитали едни на други, за да въртят търговия помежду си. Създавали се съюзи, приятелства. Би било твърде опростено да се мисли за кръстоносните походи като за една продължителна война, но истината е, че между конфликтите е имало дълги периоди на мир. Кръстоносният поход на овчарите, за който споменавам в романа “Кръстоносен поход”, е станал, защото новопристигащите от Запада са нямали представа за мирното съжителство, колкото и крехко да е било то, което е съществувало в Акра между християни, мюсюлмани и евреи. Те се втурнали да избиват местните жители и само благодарение на такива сили, като тамплиерите, онова клане не е прераснало в много по-голямо кръвопролитие. Макар да е логично да си представим, че някои хора тогава може да са искали този мир да бъде запазен.
Въпрос: Съвременни събития повлияли ли са на вашия исторически разказ?
Отговор: Когато извърших промяната от първо в трето лице още в началото на писането на романа “Братството”, това ми даде възможност в историята да бъдат включени много гласове. На този етап вече бях решила, че това ще бъде както разказ за Кръстоносните походи, така и за тамплиерите. Освен това по време на проучванията вече се бях натъкнала на мамелюкския главатар Бейбарс и бях запленена от него. Разказът от трето лице означаваше, че мога да изследвам Кръстоносните походи както от християнска, така и от мюсюлманска гледна точка. Първоначално това, което пишех, изглеждаше като една стара история. 9/11 (Атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11/9 2001 г.) промени това. В този ден пишех реч, в която Бейбарс обявяваше нов джихад срещу Запада. След това, с последвалите войни в Афганистан и Ирак, когато някои членове на английското правителство отправиха призив за кръстоносен поход, светът, за който пишех, и този, в който живеех, страховито се приближиха. Това направи историческия конфликт, който изследвах, по-реалистичен и съпоставим със съвремието, нещо, което в началните етапи не се натрапваше толкова. Но въпреки тези неочаквани сходства и внезапната актуалност на романа, по същество “Братството” си остана по-скоро приключенска история, отколкото критика на съвременни политически събития. Когато заставах пред компютъра с намерение да пиша, трябваше да “прекрачвам” в тринадесети век. За да направя това убедително, не можех да мисля за съвременния свят.
Въпрос:Защо решихте да пишете трилогия?
Отговор: Вдъхновението за написването на Братството” дойде от разгрома на Ордена на тамплиерите и поради тази причина то щеше да заема голяма част от повествованието. Но първоначалната ми отправна точка се промени, когато започнах да проучвам Бейбарс и мамелюците и разказът се раздели. След като прочетох за битката при Айн Джалут, където монголите са били победени за пръв път, си дадох сметка, че искам да започна оттам. Обаче това означаваше, че ще трябва да покрия един период от 1260 до края на Ордена през 1314 година и тъй като трябваше да се справям с два разказа плюс бързо нарастващия брой битки и събития, които исках да опиша, просто нямаше начин да свия всичко това в една книга! Повествованието само водеше към три отделни романа, които следваха един след друг, въпреки че всеки от тях имаше своя собствена специфика и сюжет.
Въпрос: “Братството” ли е първият ви роман?
Отговор: “Братството” е моят първи публикуван роман. Когато бях малко над двайсетгодишна, написах две книги от планирана поредица фентъзи, но не бяха публикувани. Сега мога да се върна отново към тях, за да разбера защо. Обаче те бяха писани повече за забавление и за да преодолея страха от това какъв огромен брой думи изисква написването на роман.
Въпрос: Как пишете роман?
Отговор: Когато бях на 14, спечелих награда за поезия. Наградите бяха връчени на специално посветена за това вечер от един писател – възрастен човек с твърде строг вид (нямам представа кой беше). През цялото време на церемонията в главата ми се оформяше един въпрос. Това започна, когато ми казаха, че е автор. Накрая, когато церемонията свърши, аз се приближих смутена до него и го попитах: „Как пишете един роман?” Мислех си, че въпросът е добър. Със сигурност би трябвало да има конкретен отговор, някакъв Розетски камък, с помощта на който да отключа тайната. А аз исках да знам, наистина го исках, защото от известно време имах желание да напиша роман. Той ме погледна, поклати глава при тази моя очевидна идиотщина и троснато каза: „Просто пиши.”
Бях изумена. Що за отговор беше това? Как мога да пиша роман, без да знам как се прави това? Едва десет години по-късно разбрах. Наистина просто трябва да пишеш. Започваш с една идея и поставяш думи върху страницата, докато месеци или десетилетия по-късно имаш написан роман. Писатели, които познавам, имат някаква обща идея за какво ще бъде романът им, но я развиват в процеса на писането и не винаги работят в хронологичен ред. Аз лично не мога да започна да пиша, докато нямам пред себе си окончателен сюжет с подробни бележки за всяка глава. Работя последователно от първата до последната дума.
Въпрос: Какво правите, когато не пишете?
Отговор: Обичам да прекарвам свободното си време с приятели, да ходя на театър, да слушам музика, да готвя – изобщо всичко, чрез което да се отпусна след един труден ден, прекаран в тринадесети век. В повечето случаи избягвам телевизията, въпреки че обичам много да гледам филми и ДВД-та. Напоследък се запалих по фотографията, пързалянето с кънки и ездата – последното е заради проучванията ми. Научавам, че най-твърдото нещо в тази работа е земята.
Въпрос: Кой е любимият ви автор?
Отговор: Твърдо съм убедена, че за да си добър писател, трябва да бъдеш добър читател и затова чета почти всичко. По стените на кабинета ми е пълно с рафтове с книги като се започне от Уилбър Смит и се стигне до Уил Селф. Нямам любим автор или книга. В различни моменти от живота ми харесват различни неща и изцяло от настроението ми зависи към какво посягам да взема от лавицата. В някои дни ми се иска да бъда предизвиквана, а в други да бъда увлечена от някакво приключение. Обаче за да имате представа, по-долу ви предлагам подборка от книгите, които най-много са ме впечатлили до този момент, без да са подредени по някакъв специален ред.
„Хрониките на Нарния” – Клайв Луис
Поредицата „Мракът се надига” – Сюзън Купър
Трилогията “Тъмните му материи” – Филип Пулмън
„Хрониките на военачалника” – Бърнард Корнуел
„Портокалите не са само плодове” – Джийнет Уинтерсън
„Макбет” – Шекспир
„Клубът Данте” – Матю Пърл
„Мемоари, мечти, размишления” – С. Дж. Джънг
„Изкупление” – Иън Макюън
„Изгаряне на лодките ти” – Анджела Картър
„Реставрация” – Роуз Тримейн
„Сто години самота” – Габриел Гарсия Маркес
„Македонският лъв” – Дейвид Гемел
„Властелинът на пръстените” – Дж. Р. Р. Толкин
Трилогията „Баритаун” – Роди Дойл
„Изповеди” – Жан-Жак Русо
„Парфюм” – Патрик Съскинд
„Тайната история” – Дона Тарт
„Необикновения читател” – Алън Бенет
„Другата ръка” – Крис Клийв
Снимка: личен архив
Личен сайт на писателката: http://www.robynyoung.com/