Ако на някоя съвременна певица приляга определението вълшебница, то това със сигурност е Сусана Бака. Всеки, който е бил в съприкосновение с нейното изкуство, е почувствал магията. Сусана неусетно, скромно и тихо наелектризира публиката, а емоцията залива като океанска вълна всички. Сусана се движи, сякаш плува из въздуха, облечена в семпла, артистична рокля, сребрист шал и с боси ходила. Тя е готова да те прегърне с гласа си и да те накара да се почувстваш щастлив, че споделяш радостта й – от песента, от живота, от любовта и дори от мъката, която съпътства останалото.
Сусана и нейната група, състояща се от двама перкусионисти – Хуан Котито Медрано и Уго Браво, китариста Сергио Валдеос и басиста Давид Пинто, разказват афро-перуански приказки за вълшебствата в живота. Сусана е способна да ви накара да почувствате душата на всяка песен и да я приемете в сърцето си. Нейните прикази са приютили звуците от песните на нейните предци и пазят жива афро-перуанската култура. Това е толкова нежно емоционална, непредвидима музика, че ви кара да си зададета въпроса, щом веднъж я чуете – как сте живeли без нея досега?
Носи ли ритъмът в себе си спомена за отминали времена? Кара ли той кръвта да кипне? Разчувства ли сърцата ни? Така Сусана Бака леко въвежда подвластните на нейната магия в своя свят, изтъкан от омайни ритми, свързан с афро-перуанската традиция. Тук чуваме ритъма на религиозната процесия в Лима, на робската песен, на древните истории, предавани от поколение на поколение. Обаятелният глас на Сусана Бака разказва спокойно, радва се, обгръща сетивата и изпълва душата на слушателя безпрекословно. Когато я слушате, не слушате просто една певица от Перу, дори не и от Латинска Америка – вие сте с един глас, който е способен да ви развълнува от дън душа – без значение откъде сте, дали разбирате испански, дали се вълнувате от този музикален стил. Просто слушате и се оставяте на Сусана да ви заведе, накъдето е тръгнала.
Музиката на Сусана Бака е родена по крайбрежниет квартали на Лима, но артистичният й облик не се побира в регионалните граници. Тя пие с пълни шепи от традиционната култура, но търсещият й дух отива много по-далеч и може би затова песните й докосват така силно чувствителността на модерния човек. Тя не се възприема като пан-американски артист и не търси успех на всяка цена в англо-говорящия свят. Сусана се чувства доста уютно в Перу и даже се притеснява какво ли би се случило с нея, ако бе заминала завинаги. А между другото споделя, че не би могла да издържи дълго без храната в Перу. Може би и затова най-красивият й проект Eco de sombras е записан в къщата й в Перу, където се усеща мириса на току-що сготвената гозба и топлината на дома. Сусана има нужда да е обградена от спокойствие и уют, за да може да го предаде и на музиката.
Но докато Сусана е твърдо решена никога да не скъса и да не напусне афро-перуанската си среда, тя предприема едно голямо пътешествие, като записва своя последен албум Travesias в Ню Йорк, заминава за Конго, за да се потопи в изследването на своите африкански корени, преди да се завърне отново в САЩ, където е получила стипендия и иска да се отдаде на изучаването на музиката на африканската диаспора в Университета в Чикаго. Първоначално Сусана започва своите изследвания в Тулейн Юнивърсити в Ню Орлийнс и е свидетел на трагедията, предизвикана от урагана Катрина. Ужасът, който съпътства бедствието, е преодолян от чувствителната певица чрез музиката – в последния й албум песента Merci Bon Dieu говори за благодарността към Бога и надеждата за по-добри дни. "Първото нещо, което научаваш в религията, е да споделяш. Чувствам, че това е, което аз правя." Сусана Бака и съпругът й Рикардо Перейра са основали културен център за музикално и артистично обучение на деца в родния град на певицата Санта Барбара. Работата с децата преизпълва душата на Сусана и тя е силно отдадена на това занимание.
Родена в Лима, тя израства в крайбрежния град Чорийос. Бака описва своя живот там като "изпълнен с музика". Като дете тя си спомня, че оставала кротка и мирна, само когато майка й пускала класическа музика. Баща й, който бил шофьор, бил известен като най-добрия китарист в околността и често свирел на всякакви събирания, улични фестивали и религиозни процесии. Именно там, на тези събирания Сусана започнала да се изявява от малка – да пее и танцува пред познати лица. Там тя започнала да си позволява да изпълнява и песни с по-сериозен социален ангажимент, против предразсъдъците в мачисткото общество. Тя винаги е носила тих бунтарски дух, който намира и в творбите на любимите си автори – Марио Варгас Льоса, Хавиер Мариас, Артуро Перес Реверте.
Пътят й към успеха е дълъг и труден. Първоначално песните й не били харесвани и разбирани. На всичко отгоре Сусана Бака е била пренебрегвана и заради цвета на кожата си. Докато един ден не прозвучава нейната песен Maria Lando по една американска радио станция. И я чува Дейвид Бърн (от групата Токин Хедс). Сусана си спомня с умиление, че през 1995 г. по телефона я потърсил Бърн, за когото тя била чувала, но не знаела много. Поискал среща с нея, а тя решила да го покани на сготвен от нея обяд у дома си, вместо в някой ресторант. Така се случила първата среща, която бележи едно дългогодишно сътрудничество на певицата и независимия лейбъл Luaka Bop (Луака Боп), собственост на Бърн. Сусана Бака има осем албума зад гърба си, като четири от тях са записани за Luaka Bop – Susana Baca, Eco de sombras, Espiritu Vivo и Travesias. През 2003г. тя печели наградата Latin Grammy за албума Lamento Negro.
Ще имаме възможност да усетим вълшебствата на Сусана Бака на сцената на зала България на 10 ноември от 20:00 ч., когато Сусана Бака ще ви накара да почувствате душата на всяка песен и да я приемете в сърцето си.
БИЛЕТИ:
От 25.00 и 30.00 лв. до 21 октомври.
От 35.00 и 40.00 лв. след 22 октомври.
Билети на входа – 40.00 лв.