За книгата
Романът, и смешен, и тъжен, и страшен, е събитие в българската литература, което ще бъде оценено след време, когато или ако настъпят години на разум по нашите земи.
В основата на сюжета е залегнала обречената борба за промяна в българското образование, която е само повод да се постави под лупа ценностната система на съвременното ни общество. Събитията се развиват през първите петнадесет години на демократичния преход в България. Място на действието е Експерименталното училище, около чието създаване и опити за узаконяване се установяват и отношенията между героите.
В началото на 90- години в покрайнините на София се освобождава база, където група учители-ентусиасти слагат основите на нов тип организация и философия на учебния процес. С годините несигурността, беззаконията в държавата, властовите комплекси на част от екипа, неосъзнатите разрушителни инстинкти на други, добре пресметнатия интерес или нравствената слабост на трети водят до все по-нарастващо напрежение, абсурдни интриги, които действат деструктивно и в крайна сметка унищожават идеята. Интелектуално безсилните институции – Парламент, Министерство, Инспекторат, Настоятелства – не знаят какво да правят с този образователен експеримент, който сами са разрешили и подкрепяли в мътното начало на демокрацията. Училището има над две хиляди ученика, но на практика не е легално и този своеобразен параграф 22 става причина в света му трайно да се настани абсурдът – много смешен и много страшен едновременно.
По страниците на романа умира едно дете, презряло глупавия свят на възрастните, други деца – огледало на семейния хаос и отражение на обществените безумия – се справят доколкото могат с живота – по готовите модели на времето и средата си.
В постепенно установяващата се отровна атмосфера на враждебност, удари под кръста и нагло мошеничество малко ядро от наивници продължава отчаяно и с всички сили да се вкопчва в мечтата си. Спасов е един от тях. В абсурдната действителност на злокачествено разрасналия се експеримент – който се оказва всъщност експеримент за сила, почтеност и човечност на всички онези, които учат децата ни – Спасов започва да се потапя във фантастични паралелни светове, отразяващи по още по-ужасяващ начин същността на истинския.
Една от важните извънсюжетни линии е тази за маймуните, които мигрират от Южна Африка към Европа. В символичния план на романа това се превръща в тъжно обобщение за мястото на стойностните хора в света. В този смисъл неслучайно на финала Спасов си уговаря среща в Нова Зеландия с останалите в Училището читави ученици – „Нова Зеландия е с 11 часа преди нас“ казва героят в края на книгата.
За автора
Анна Колчакова е родена Бургас през 1965 г.
Публикувала е в периодичния печат разкази, лирика и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Печелила е награди в Националния конкурс „Море за всички” и в конкурса за кратък разказ на списание „Едно”. Участва в 8-томника на Института за литература при БАН „Преводна рецепция на европейските литератури в България”. Автор е на четири книги: две с лирика („Разпитомяване” и „Делта t”) и две в областта на теорията на превода. Редактор е на книгата „Владимир Висоцки. 70 нови превода” на Св. Ковачев.