Как по-лесно да открием и задържим сродната ни душа и да заживеем в рая на земята разбираме от известния доктор на биологическите науки и специалист в областта на Новата биология Брус Липтън и книгата му „Магията на медения месец“ (ИК „Изток-Запад“).
Храната и водата далеч не са най-важното за човека. Хората изпитват непреодолима нужда от общуване и споделяне. Може би затова един от най-големите страхове на човек е да не бъде отхвърлен от общността, т.е. да остане сам(отен). Жените – на които обществото често налага от невинна детска възраст, че са по-слабият пол, че задължително имат нужда от някого, който да ги пази, сиреч, от закрила – сякаш се страхуват най-много от това: дали ще намерят сродната си душа, половинката, която да ги обича в миг не само на слабост дори… В своята книга „Магията на медения месец“ (с подзаглавие „Научно ръководство за създаване на рая на земята“) известният доктор на биологическите науки и специалист в областта на Новата биология Брус Липтън твърди, че намирането на половинката в живота далеч не е толкова трудно, колкото мнозина смятат, и дори ни показва как да открием и задържим сродната си душа. В предговора към изданието той пише: „Може би си мислите, че голямата ви любов е била в най-добрия случай щастливо съвпадение или пък в най-лошия – пълна илюзия; че провалът ѝ се е дължал на лош късмет. Но в тази книга ще ви обясня, че не друг, а именно вие сте причината както за появата на магията на медения месец, така и за нейното изпаряване. Щом разберете как сте го постигнали, ще сте способни като мен да престанете да се оплаквате от лошата си карма във връзките и да създадете приказката, в която героите заживяват щастливо и която ще заплени дори и холивудските продуценти.“
Авторът засяга темата за секса като естествен начин за продължаване на рода – един от основните закони в природата, важащ както за хората, така и за животните. Липтън отбелязва и ключовата разлика между човеците и останалите живи същества – по време на секс ние изпитваме върховно, несравнимо с друго удоволствие, което прави половия акт нещо много по-дълбоко от просто продължаване на рода (както е при животните). За човешките същества сексът с цел размножаване наистина е важен, но само докато се стабилизира популацията и се достигне определено ниво на сигурност, смята Липтън. Но дори в общества, където подтикът за възпроизводство е по-слаб, съществува стимул за съчетаване по двойки, защото стремежът да се свържеш с друг човек надделява. Именно защото сме движени от желанието да се свързваме един с друг и да изпитваме удоволствие – и физическо и духовно – от това, трябва да разберем как природата е възнамерявала да ни свърже, твърди Липтън в „Магията на медения месец“. Ученият цитира изследване, резултатите, от което красноречиво показват, че докато мъжете правят секс, умът им се отплесва едва в 10% от случаите. Това заключение дава обяснение защо по време на медения месец партньорите действат съзнателно с лекота. Когато вниманието ни е будно (не само когато правим секс), желанията на нашия съзнателен ум ще намерят израз в реалността. А това, твърди Липтън, е начинът да си осигурим трайно присъствие на магията на медения месец, т.е. да заживеем в рая на земята за колкото си пожелаем.
Брус Липтън е учен-изследовател, доктор на биологическите науки и преподавател по клетъчна биология в множество медицински учебни заведения. Той е водеща фигура в областта на Новата биология – гостува като оратор в десетки телевизионни и радио предавания и е основен лектор на национални и международни конференции. Световноизвестен авторитет, занимаващ се с връзката между науката и душата, неговите експерименти – както и тези на други водещи фигури в областта – изследват в детайли механизмите, посредством които клетките получават и обработват информация. Освен „Магията на медения месец“, Липтън е известен също с книгите си „Биология на убежденията“ и „Спонтанна еволюция“ (в съавторство със Стив Баерман).
Откъс от „Магията на медения месец“, Брус Липтън
Социалната същност на хармоничните общества, съставени от много организми, ни дава възможност да си направим фундаментални изводи, които са директно приложими към човешката цивилизация. Един великолепен пример за това е мравката, която – както и човешкото същество – е многоклетъчен социален организъм. Ако отделим мравката от нейната общност, тя ще умре. На практика отделната мравка се явява подорганизъм – истинският организъм е мравешката колония. Луис Томас описва мравките по следния начин: „Мравките приличат толкова много на човешките същества, че чак да ти стане неудобно. Те култивират гъби като селски стопани, отглеждат листни въшки като животновъди, изпращат армии на война, използват химически струи, за да вдигнат тревога и да объркат неприятеля, пленяват роби… експлоатират детски труд… неспирно обменят информация. Те правят всичко – освен да гледат телевизия.“
Природният императив за формиране на общности може лесно да се наблюдава и при бозайниците, например при конете. Буйните жребчета тичат наляво-надясно и дразнят родителите си точно като малките деца. За да ги обуздаят, родителите им ги ухапват леко като вид наказание. Ако това не свърши работа, родителите преминават към най-ефективното наказание – принуждават провинилите се малки да излязат от групата и не ги пускат да се върнат в тяхната общност. Това се оказва най-непоносимото нещо дори за най-палавите и неконтролируеми жребчета и те правят всичко възможно, за да се присъединят към останалите.
Що се отнася до човека, ние можем да се грижим за себе си по-дълго, отколкото изолираната от мравуняка мравка, но в такъв случай може да изгубим ума си. Идва ми наум филмът „Корабокрушенецът“, в който Том Ханкс играе ролята на човек, изхвърлен на самотен остров в южната част на Тихия океан. Той рисува със собствената си кръв лице на волейболна топка и я нарича Уилсън, за да има някой, с когото да си говори. След четири дълги години най-после предприема рискованата крачка да напусне острова със саморъчно направен сал, тъй като предпочита да умре, търсейки някой, с когото да общува, отколкото да остане сам на острова, въпреки че е намерил начин да си осигурява храна и вода – т.е. да оцелява.
Повечето хора мислят, че инстинктът за размножаване е фундаменталният биологически императив за човешките същества. Да, няма съмнение, че възпроизводството на индивида е от решаващо значение за оцеляването на вида. Ето защо за повечето от нас сексът носи такова удоволствие – природата е искала да си гарантира, че хората ще имат желание да се размножават и поддържат вида. Ала героят на Ханкс не поема риска да напусне острова, за да се размножава – той го прави с цел общуване с някого, различен от волейболната топка.
За хората сексът (биолозите го наричат „чифтосване“) не е само с цел възпроизводство. В лекцията си „Уникалността на човешките същества“ невробиологът и изследовател на приматите Робърт Саполски обяснява защо в това отношение хората се различават от всички останали живи същества:
Понякога обаче фактът, че сме единствени и безпрецедентни в животинския свят, е предизвикателство. Нека ви дам един пример, при това доста шокиращ. Да вземем една любовна двойка или семейство. Те се прибират у дома в края на деня. Говорят си. Вечерят, говорят си. После си лягат. Правят секс. Говорят си още малко. Заспиват. На следващия ден правят абсолютно същото. Прибират се от работа. Говорят си. Хранят се. Говорят си. Лягат си. Правят секс. Говорят си. Заспиват. Правят това 30 дни поред. Това би предизвикало пълно отвращение у един жираф. В неговия свят никой не прави секс ден след ден, при това с цел различна от размножаването; нещо повече: никой не обсъжда секса, след като е приключил с него.