Нашумелият испански роман излиза на български
Съчетание от историческо приключение и модерен конспиративен роман с кодове и загадки, книгата „Възелът на кръвта” донесе на автора й Агустин Санчес Видал голямата награда „Примавера” за най-добър испаноезичен роман. Паричното й измерение е 200 000 евро, а в битката за наградата са участвали автори от 22 страни. Журито, оглавено от знаменитата Ана Мария Матуте, се аргументира, че Видал е майстор на перото, който „прониква в сърцето на културата на инките, съществувала в хармония с природата преди появата на европейците на континента”. До Видал писателите, пишещи на испански, не са се възползвали от тази златна мина за литературата, въпреки петдесетината съхранени летописи за завладяването на Перу.
През 1532 г. авантюристът Франсиско Писаро само с около 150 испанци покорява империята на инките, която по онова време наброява 6 млн. население. Основното оръжие на конквистадорите са не толкова мускетите, колкото измамата и жестокостта. Използвайки такива средства, те убиват владетеля на инките и налагат испанското господство над прекалено доверчивото население.
Своеобразно извинение за бруталното колонизиране и страстен апотеоз на културата на Андите и инките е романът „Възелът на кръвта”. Той излиза на български в издание на „Персей”. Преводът е на Румен Руменов.
Сюжетът се завързва около стара хроника, съхранила смъртоносни тайни. Един млад мъж, наследник на стар аристократичен род, е решен да открие убиеца на баща си. Принцеса на инките пък търси истината за своите корени. Прогонването на йезуитите от Испания през XVIII век размества пластовете на обществото и благоприятства достъпа до техни дълго пазени тайни. Техният мистериозен Черен кораб, изпълняващ секретни мисии, е свалил през 1573 г. на испанския бряг загадъчен товар от Перу. Двеста години по-късно съдбите на младия аристократ и йезуитски възпитаник Себастиан де Фонсека и принцесата на инките Умина се оказват тясно свързани с онова, което се е случило тогава. Попаднали в мрежа от интриги и загадки, достигаща чак до Андите, те се оказват в търсене на Изгубения град на инките, съхранил богатствата на древната им цивилизация. Отговорите на всички загадки се оказват кодирани в една нишка с възли – прословутото кипу, наречено Възелът на кръвта.
Агустин Санчес Видал е писател с изключителен интелект и богата ерудиция. Той е преподавател по история на изкуствата в университета на Сарагоса, автор на десетки научни книги. Романът „Възелът на кръвта” е неговият пробив сред най-значимите и авторитетни писатели днес. Бил е гостуващ професор в Принстън. Работил е с известния испански режисьор Карлос Саура.
Откъс от книгата:
Когато влязохме в тези владения и ги отнехме от инките, които ги притежаваха и управляваха като свои, намерихме една добре организирана страна с древни традиции. Хората живееха спокойно, в планините се белееха стада, хамбарите пращяха от зърно, добре обработваните земи даваха богат плод.
Ние им отнехме тези блага със силата на оръжието. Лишихме ги от техните поля и пасбища, без да обръщаме внимание, че те за тях са свещени, също както и всяка скала, всеки поток и всяко дърво. За разлика от тях ние считаме всяко парче земя еднакво със съседното, оставяме в забвение гробовете на бащите си или местата, където са родени синовете ни. Те не се отнасят към земята като с враг, а като с майка.
Наложихме им налози за неща, които нито имат, нито отглеждат в селата си. Дори и при провалена реколта ги принуждавахме да плащат данъци, без да ни е грижа, че ги оставяме на произвола на съдбата.
Една цяла човешка раса, вместо да продължи по пътя към възхода си, начертан от собствените й достижения, се оказа срината и подчинена на чужда воля.
Трябва да се отбележи, че един Хуайна Капак, когото провъзгласихме за варварин, е успял да осигури такъв перфектен ред във владенията си, какъвто дори и на Александър Велики или на който и да е друг владетел през античността не се е отдало да постигне. Земята му е била пълна с блага, осигуряващи добър живот за всички, докато сега виждаме само пустеещи поля и села и един бавно гаснещ народ.
Сега това са хора, изгубили всякакво желание за живот, защото чувстват, че колкото и да живеят те, децата им и потомците им, съдбата им ще е една и съща – да работят за испанците, без да получават нещо в замяна.
Някои се оставят да умрат от глад, други се бесят или поглъщат отровни треви. Майки умъртвяват децата си още с раждането им, за да ги спасят от теглилата, на които самите те са подложени. И е много жалко да гледаш изпаднали в подобно положение едни толкова смирени, чистосърдечни хора.
ИК „Персей”
Корична цена: 14,99 лева