Владислав Христов работи като журналист и фотограф, носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на „The Haiku Foundation“. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“ и мн. др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влизат в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018). Миналият месец излезе новата му поетична книга „Комореби”.
Новата ти стихосбирка Комореби е едно малко голямо съкровище. Къде събра тези мигове?
При мен написването на текст се състои от два етапа. Първият е да се задържат в съзнанието ми образи и моменти, които наглед обикновени и ежедневни носят голям ресурс от подсмисъл. Това задържане е нещо като своеобразна цедка, мрежата на която с годините става все по-гъста. Вторият е предаването на уловените моменти. Животът е извор на всичко, той носи достатъчно възможности. От творящия човек се иска единствено да има очи да ги види и да ги пресъздаде по възможно най-обикновения и човешки начин. Немалка част от съвременните автори страдат от синдрома на усложненото изразяване. Сложността не е гаранция за стойност. Напротив, тя често достига до една самоцелна маниерност спъваща самото четене, както и осмислянето на даден текст. Литературата не бива да се превръща в повод да покажем интелигентност. Тя не е състезание между пишещи хора, а средство за общуване в една епоха завладяна от криза на общуването.
Голяма доза оптимизъм, светлина и лекота има между редовете, след тях –
осъзнаване, преодоляване, какво го поражда?
Не ни остава нищо друго освен да сме светли и добри. Човечеството в момента е в линейка на Бърза помощ. Творците имат важната задача по най-бързия начин да се включат в неговото спасяване. Всеки както и с каквото може. Написах тази книга излизайки от един черен период в живота ми, може би точно затова поезията в нея е по-светла и пълна с надежда. Всъщност какво му трябва на един човек да се почувства по-добре освен в него да бъде посято семето на надеждата. Поезията има точно тази функция – да разсява семена в душите на хората. Затова не я оставяйте в ъгъла, може да се окаже, че точно тя е вашият личен спасителен пояс.
Един танц са тези стихове, между птичките, природата, хората, страховете
и любовите ни. Кое прави тази стихосбирка по-специална от всички
предходни твои, които също са с доста силна индивидуалност?
По-специалното е, че чрез „Комореби“ отдавам почит към природата. Освен от внимание, тя има нужда и от почит. Всяко живо същество, било то най-дребната буболечка е не по-маловажно от човека. Отношението ни към природата е нашият лакмус до колко губим човешкото у себе си. Радостта, че имаме шанса да сме живи и ежедневно да се радваме на всичко около нас – това е ключът към осмислянето на книгата. Загубим ли тази радост, ще репродуцираме единствено тъга и нещастие. За мен стойностната поезия, тази, която остава през годините, ни учи да култивираме именно тази радост
За кого са тези стихове? Кой е читателят на „Комореби“?
Поезията като цяло е жанр за любопитни и изкушени за знание читатели. Не може да не си любопитен към света и да обичаш поезията. Това искрено и по детски чисто любопитство губим с остаряването си всеки един изминал ден. Ще ни се наложи да измислим начини да го компенсираме. Ето поезията ни подава ръка. Няма страшно – подайте й и вие своята
Какво пожелаваш да отнесе всеки твой читател от стиховете ти?
Една книга е стигнала до своите читатели, когато очите им след прочитането й са станали малко по-добри и озарени от светлина. Пожелавам си читателите ми да имат такива очи.
Заглавна снимка: Тодор Тодоров