Един ден след премиерата на новата стихосбирка „Обратно броене” на Владислав Христов (издателство "Ерго") разговарям с автора на книгата за поезията, писането и останалите нещата от живота.
Обратно броене – като началото на края или завръщане към началото, със зародиш за нещо ново, чистота и невинност?
„Обратно броене” се роди като моя естествена реакция на случващото се около нас. Възнамерявах след последната ми книга с поезия „Германии” да работя по книга с кратки прози, но палачинката на света се обърна и започнах нова поетична книга. Структурата на тази книга е обърната. Свършва в началото. Може да се чете и отзад – напред. Тогава имаме съвсем различна книга. Въпрос на читателски избор по кой път ще поеме. От това зависи и дали книгата може да се приеме, като началото на края или като завръщане към началото.
Корицата за мен е плашеща, а темите на стиховете са по-скоро песимистични – смърт, болест, раздяла, остаряване, война. Реалист или песимист за света и живота си в тази книга?
За много хора корицата е забавна, други пък я приемат за философска, въпрос на гледна точка. Корицата действа и предизвиква рекция, което за една корица е най-важното нещо. Изброените „символи” на песимизма са само на повърхността, а поезията никога не е била повърхностно нещо. Под тях има много подсмисли и препратки, за които е добре читателят да бъде подготвен. Според мен темите в книгата не са песимистични а са част от живота който живеем, както са част и „непесимистичните”. Като човек, последовател на източната философия, аз не разделям нещата на добри и лоши, красиви и грозни, правилни и грешни. Те са просто такива каквито са. Това, че съвременният човек обича да ги категоризира е по-скоро част от желанието му да бъде съдник. Нещо за което никой не го е уполномощил. Поезията е едно от най-реалните неща, често до болка реални. И добре, че е такава. Нужно е да има поне един жанр в литературата, който да не спести на читателя истините, да не ги зарива под камара от думи и обяснения. В този смисъл, да мисля, че съм реалист в книгата.
Каква беше литературна България през изминалата година? Каква очакваш да бъде следващата година?
Литературна България, беше България на раздора. Литературата като рефлективна материя някак последва раздора в обществото. 
Приех всичко случващо се като естествен процес, като смяната на един сезон с друг. „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!”. Сега на всички нас предстои да видим какво има под леда. Подобни „кръвопускания” са полезни за литературното тяло. Следващата година ще бъдем свидетели какво точно ще ни донесат.
Имаш ли наблюдение за читателите у нас – "пораснаха ли" като вкусове и възприемане на литературата?
„Порасването” на читателите до голяма степен зависи от порасването на авторите. Нека първо авторите поработят върху себе си, и тогава ще искаме от читателите да порасват. Обособяването на лошия и добрия читателски вкус е все по-ясно. Това е важен ориентир, както за издателите, така и за авторите.
Ако читателският вкус се култивира, каква рецепта би дал на младите читатели – как да четат и разбират поезията и прозата?
Рецепти със сигурност няма. Развитието на всеки читател е индивидуален, така е и при авторите. Взаимосвързани са. За да си добър автор, първо ще ти се наложи да бъдеш добър читател. Неизбежно е. Да пишеш, значи да се променяш. Същото важи и за четенето. Можем да наречем този процес – път. Всеки върви по читателския си път, който понякога е гладък, понякога криволичещ и пълен с храсти и препятствия. Но какво по-голямо удоволетворение от това да превъзмогваме препятствията по пътя? Въпросното превъзмогване за мен е неделима част от култивирането на вкуса.
И три въпроса за нашата рубрика "Писателски съвети". Какъв си ти като писател/поет – имаш ли писателски дневник?
Нямам представа какъв съм. В различните очи сигурно съм различен. Често представата за нас самите се разминава с тази на околните. Важното е в представите ни за стойностна литература да се допираме. Да има обмен, а не монолози от двете страни. Лично аз се чувствам близък с моите читетели. Може да не са многобройни, но се разбираме с половин дума. Писателски дневник нямам, в книгите ми има достатъчно от моя живот.
Откъде ти хрумват идеите, темите и образите?
За мен процесът на писане не минава през „хрумване”. Доста по-дълбинен е, а пътищата му са неведоми. Състоянието, в което изпадам пишейки, също не мога да определя точно с думи. Може би най-точната дума е – общуване. Понякога изпитвам страх изписвайки Словото, леко потръпване, което често се получава при влизане в църква. Допуснатите в църквата, е добре да бъдат внимателни и благодарни. Затова се старая всеки един момент да съм внимателен със Словото и да съм благодарен, че понякога ми се позволява да се докосна до него.
Дай 5 съвета на начинаещите писатели?
Ако могат да не пишат – да не пишат. Този съвет повторен пет пъти.
Какво ще пожелаеш на читателите на Kafene.bg за 2017-та?
Да бъдат Човеци. Навлизаме в епоха, в която Човекът ще стане най-редкият биологичен вид. Пазете го!
* * *
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен, България. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания като "Granta", “Cider Press Review“, “Drunken Boat” и др. Носител е на отличия в националните конкурси: За кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за хайку на свободна тема (2010), „Добромир Тонев“ (2015), Славейкова награда (2015) и международния конкурс за хайку Cherry blossom (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation. Хайку на Владислав Христов са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация "Frogpond", Световния хайку клуб "World Haiku Review", "Simply Haiku", "Sketchbook", "The Heron’s Nest", "Мodern Haiku" и много други. През 2016 г. влизат в учебника за хайку в японските университети. Текстовете му са превеждани на 16 езика и са част от множество сборници и антологии. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012, номинирана за наградата "Иван Николов"), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), „Germanii” (на немски, 2016), „Обратно броене” (поезия, 2016). Предстои излизането на книгата му с публицистика „Продължаваме напред”.