Владислав Баяц е известен сръбски писател, журналист, преводач и не на последно място издател. Носител е на много сръбски и международни литературни награди. В писането не се ограничава до някой стил, а смело пише и стихове, най-вече хайку, и проза – романи, разкази. Талантлив и предприемчив, той отваря свое собствено издателство в Сърбия – "Геопоетика", защото както сам казва "иска да издава авторите, които обича да чете".
С Владислав се срещаме в София , по повод премиерата на две негови книги у нас – "Хамамът Балкания" и "Книга за бамбука".
Последният му роман пресъздава времето между две исторически епохи и две идентичности. „Хамамът Балкания” е заредена, силна творба, където личните драми са преплетени с драматични исторически събития. С романа Баяц спечелва Балканската литературна награда за 2008.
Неговите творби са преведени на няколко езика и са публикувани във Франция, Македония, България и Русия.
Как се случи писането във вашия живот?
Мисля, че бях на 14 години и написах един разказ, който се казваше „Разказ за тавана“. И беше една голяма глупост. Но ми показа как аз мога да владея света, и ме научи да извличам нещо от нищото. И тогава вече, на 17 години публикувах първата си стихосбирка. Но сгреших с нея. И после, до следващата ми книга настъпи една голяма пауза.
Защо да е била грешка?
Не беше достатъчно добра, хубава. Наистина тогава беше рядкост, някой на 17 години да публикува книга. Но мисля, че беше твърде рано и книгата не бе добра. Тогава аз учих писане, превеждайки от английски други писатели, на сръбски. И след една голяма пауза, нямах комплекси, и разбрах, че сега това, което пиша и публикувам, има някаква тежест. Това показва, че аз съм научил нещо.
Получавали сте много литературни награди…
Да, макар да ви кажа, че съм получавал много награди в Сърбия и по света, но още не съм получил най-важната. Казвам го, не защото съжалявам за това, а за да докажа, че това мога и без тези награди. Наградите не са най-важното нещо. Те са добре дошли, приятно е да ги получаваш. Не бива да се отхвърлят, нали? Защото това не е добре за човека. Но не са и необходими.
В книгата ви „Хамамът Балкания“ засягате темата за религиозната борба между християнство и ислям, която е актуална и днес. Какво ви провокира да я напишете?
Аз съм човек на компромиса. Не съм страхливец, аз просто съм човек, който прави компромиси. Баща ми, между другото беше дипломат. Научен съм, че нито една истина не само черна или бяла. Че всички важни неща в живота ни се базират на културата, идеологиите, цивилизациите, ако искате. И че дори в тези две религии, диаметрално различни, както е модерно да се казва днес, съществува абсолютна връзка. И то има примери за това.
Ако не оставите място и за читателя, да изтълкува книгата по свой начин, значи нищо не сте направили. Всяка книга има толкова тираж, не само по броя на читателите, които са купили книгата, тя има толкова читатели, колкото са я прочели. Затова казвам, че една книга не е написана, докато не е прочетена.
Какви книги предпочитате да четете в своето свободно време?
Орхан Памук обичам да чета, затова той е и част от тази книга. Чета го, защото мисля, че е написал книги, които са класика. И че неговият поглед, който разглежда и Изтока, и Запада, е много близък до мене. Много чета модерна литература. Имам щастливото обстоятелство да познавам изключително важни и добри писатели от съвремието ни. Като издател, имам и привилегията да прочета книгите им и преди да бъдат публикувани.
Какви са впечатленията от българските автори?
Вече е известно, че аз публикувам тези, които обичам (смее се). Публикувал съм 3 книги на Алек Попов. Подготвяме и четвърта. Георги Господинов също харесвам и публикувам. Но той няма повече книги, за да издавам. Аз непрекъснато го приканвам да пише, за да публикуваме, но той очевидно се бои. И, надявам се, скоро да ми каже защо се бои (усмивка).
Аз малко бавно чета българин, най-често след съвет на други хора. Сега разглеждам някои автори и мисля, че ще публикувам. Балканската литература е много свързана, приличаме си. Но само ние не знаем това. Понякога е по-добре да се опознаем…
Познати ли са българските автори в Сърбия?
Не достатъчно. Срамота е доколко не се познаваме. Вярвам, че сръбските автори са по-известни тук. Мисля, че това е един по-честен поглед на българската общественост към Сърбия, отколкото обратното.
Вие ръководите издателство „Геопоетика“. Трудно ли е да се ръководи издателство в условията на финансова криза?
Да, тежко е. Много е тежко. Но аз не съм човек, който обича да се оплаква. Имаме сериозни проблеми. Кризата през последните 8 месеца, бе много сериозна. Но оцеляхме. Литературната публика е като куче – много е вярна. И предана. Може да е малобройна, но чете при всички условия и обстоятелства. Това е една интеракция – вие работите за тях, те работят за вас. Ние познаваме нашите читатели. Не казвам, че са трима и ги познавам лично, но ги познавам като хора, които са като от един особен вид секта. И просто сме предани един на друг и се поддържаме.