На 27 август на книжния пазар излиза романа от Джъд Морган "Вкусът на тъгата" (Издателство "Унискроп", 432 стр., цена 15 лв.). Книгата разказва необикновената история на семейство Бронте, пъна с драма и страст.
Шарлот, Ан и Емили. Драма, страст и една история за тяхната опасна решимост да се изправят срещу порядките, за стремежа им да надмогнат съдбите на родителите си. Всичко започва със смъртта на майка им, сключила договор с Дявола за бъдещето на своите деца. После те преживяват загубата на двете си сестри, брат си и леля си. Въпреки това запазват сърцата си живи… Единственото желание на Емили е да се оттегли в света на въображението си; Ан се задушава от работата си като гувернантка; Шарлот копнее за независимост и любов. Всяка поема по свой творчески път. Това е вкусът на тъгата: необходимото камъче в устата ти, което смучеш, за да не пресъхне.
Те са сестрите Бронте.
Най-добрата книга за Бронте.
Juliet Barker, автор на „The Brontës: A Life in Letters”
Джъд Морган е един от псевдонимите на Тим Уилсън. Той е роден и отрасъл в Питърбъроу – древен град в Източна Англия, в блатистата област Фенс. Следва в университета Ийст Англия в Норич, където се дипломира като магистър по изкуствата. Там изучава и творческо писане при Малкълм Бредбъри и Анджела Картър. Автор е на романи – психологически съспенс, на фентъзи, но най-известен е с историческите си романи. Литературната критика го определя като брилянтен писател.
* * *
Откъс:
Шарлот беше по средата и мислеше, че е защитена. Първата сянка на съмнение за това беше хвърлена от Брануел. Но той го направи по своя хитър, наперен начин и затова засега изглеждаше въпрос без заплаха.
– Но ако сме шестима, ти не можеш да си точно в средата – каза той, – защото… О, добре, гледай сега. – Написа имената им върху един лист по ред на възрастта. Мария. Елизабет. Шарлот. Брануел. Емили. Ан. До своето име добави малка заврънкулка. – Ето. Виждаш ли? Преди теб има две по-голе-
ми, а след теб – три по-малки. При шест няма среда, защото… – той се намръщи, докато драскаше – … защото това е аритметика.
Шарлот несигурно се вгледа.
– Но аз се чувствам по средата.
– Е, да, така е – отстъпи Брануел.
Шестимата винаги зачитаха чувствата като важен аргумент. Да си в средата, означаваше, че можеш да погледнеш и в двете посоки. Зад себе си виждаше по-малките, които вървяха по път, който вече беше утъпкала – да ти падне някой зъб, да капризничиш. В това имаше усещане за сигурност. А пред нея – Мария и Елизабет водеха, опипваха почвата, изясняваха обстоятелствата – това беше безопасността. Не бяха възрастни, но според Шарлот притежаваха прекрасни качества, които впечатляваха. Когато кажеха, че ще направят нещо, го правеха. Веднъж тя обърка ръкоделието си и леля й, която и без това беше в лошо настроение, я
смъмри. Невниманието, заяви тя, е врата за Дявола. Мария, като видя Шарлот разплакана, каза, че до другия ден ще раз-
пори нашитото и ще го избродира отново. Когато си лягаха, Шарлот не можа да не сподели със Сара Гарс:
– Мария може би няма да си легне. Ще поправя бродерията ми.
– Е, да… добре… сигурна съм, че би го направила, ако имаше време, но недей много да разчиташ.
Сара се страхуваше (за Шарлот винаги беше лесно да познае какво мислят хората) да не би тя да остане разочарована. Но Шарлот познаваше сестра си по-добре. И на сутринта получи своята бродерия, поправена, точно както беше обещала Мария. Това беше доказателство за нейното усещане.
Не че искаше да се перчи с това. Беше просто момент на задоволство: така и трябваше да бъде. Преди няколко години – още преди да разбира какво е година – се случи катастрофа. Наричаше се “смъртта на мама” и беше променила всичко. Този момент, предполагаше Шарлот, беше освободил мрака: мракът, който се таеше и те причакваше из всички кътчета на живота. Но Мария и Елизабет бяха носителки на светлината и можеха винаги да го прогонят далеч.
Имаше някои места, на които мракът не се усещаше изобщо. В кухнята през зимна сутрин, когато Нанси Гарс, сестрата на Сара, печеше хляб и можеше да подушиш мириса на набухващото тесто, който някак си беше и мирисът на самата Нанси. Или в малката стая на горния етаж, която наричаха свой кабинет, особено когато Мария взимаше вестника и им четеше с нейния самоуверен, отмерен глас, подчертавайки с приповдигнат тон думите: господин Пийл, херцогът на Уелингтън, Парламентът, а те слушаха, притаили дъх. И особено когато татко донесеше нова книга и на Бра нуел се позволяваше да разреже страниците: книгата леже-
ше на масата в цялото си великолепие и чакаше ножът да я освободи.
Но понякога мракът успяваше да се промъкне крадешком дори на хубави места и да те свари неподготвен. Например сред голите хълмове по време на пурпурното разноцветие на лятото, когато Емили се приближи с подскоци твърде близко до ручея, даже нарочно се поклащаше насам-натам; или когато се промъкна до стария овен и погледна в дяволското му лице и накара Шарлот да направи същото. И беше ясно, че макар и съвсем мъничко, Емили му се присмива.
Прочетете още:
Гълтачи на книги
Кои книги промениха живота ти?