Философията е една от най-древните науки, а смехът – едно от най-древните лекарства за подобряване настроението. Ето един малък пример как двете могат да се съчетаят в нещо хем полезно, хем приятно:
Диоген видял едно дете на жена с леко поведение да хвърля камъни по минаващите и му казал:
– Внимавай да не удариш с някой камък баща си!
* * *
Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
– Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
– Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни – и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката – следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Оттук идва и съмнението ми.
* * *
Философът софист Протагор се уговорил с един младеж да го учи в ораторското изкуство. Възнаграждението му да брои на два пъти: половината предварително, а другата половина – когато спечели първото си дело. Ученикът усвоил изкуството, но не се посветил на адвокатството. Тогава Протагор завел дело против него и заявил пред съдиите:
– Ако присъдата бъде в моя полза, то следва да ми платиш по силата на съдебното решение; ако ли бъде в моя вреда, следва да ми платиш, защото това ще бъде първото дело, което печелиш.
– Не съм съгласен! – възразил ученикът. – Ако спечеля делото, аз не трябва да ти плащам по силата на съдебното решение; загубя ли го – няма да платя, тъй като загубвам първото си дело.
* * *
Учениците на Сократ го попитали знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед.
– Знам! – отговорил мъдрецът. – Трябва внимателно да се вгледаш втори път.
* * *