Джеймс Патерсън е най-популярният автор в Съединените щати и най-продаваният в световен мащаб! През последните 7 години той е имал повече бестселъри №1 отколкото Джон Гришъм, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун взети заедно!
За Джеймс Патерсън:
„Кралят на бестселърите”
Своето достойно място в полето на литературата Патерсън заема още с първия си роман – „Номерът на Томас Бериман”, излязъл в края на 70-те години. За него авторът получава награда „Едгар” за най-добър дебютен роман. Тогава той е 27- годишен.
След този успешен старт писателската му кариера започва да се развива стремително, а почитателите му не крият възторга си от всеки следващ негов романов хит. Днес Джеймс Патерсън е най-продаваният автор в световен мащаб.
Ето и фактите:
С 31 романа с твърди корици, заели първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс и общо 45 заглавия попаднали в същата класация, Джеймс Патерсън влезе в рекордите на Гинес. Наградата му бе връчена на 30 май 2009г. по време на Изложението на книгата в Ню Йорк.
През последните 7 години Джеймс Патерсън е имал повече бестселъри №1 отколкото Джон Гришъм, Том Кланси, Джоан Роулинг и Дан Браун взети заедно.
През 2007г. всяка 15-та продадена англоезична книга с твърда подвързия е била на Патерсън.
Джеймс Патерсън е писателят, чиито книги са най-често вземани от библиотеките в САЩ и Великобритания. Статистиката сочи, че при електронните книги създателят на Алекс Крос отново заема челната позиция по приходи.
Според класацията на авторитетното списание Forbes за 2010 г. Джеймс Патерсън е най-високоплатеният автор в света.
С приходите си от 70 милиона долара годишно, авторът печели повече от Стефани Майър, Джон Гришам и Джоан Роулинг, взети заедно.
На второ място в класацията е Стефани Майър, станала популярна благодарение на екранизацията на произведенията от поредицата "Здрач". Приходите й са изчислени на 40 милиона долара годишно. Челната тройка се допълва от Стивън Кинг с 34 милиона долара. В рейтинга на списанието следват имената на Даниел Стийл с 32 милиона, Кен Фолет с 20 милиона за година, Дийн Кунц, който е спечелил 18 милиона, Джанет Иванович със 17 милиона, Джон Гришам с 15 милиона, Никълъс Спарк с 14 милиона долара и Джоан Роулинг с 10 милиона.
Джеймс Патерсън е най-популярният автор в Съединените щати и несъмнено най-продаваният в световен мащаб. Според списание Forbes състоянието му значително ще се увеличи към 2012 г., защото според договора му, дотогава създателят на Алекс Крос трябва да напише нови 11 произведения за възрастни и шест книги за деца.
Сега ИК „Хермес” предлага на всички почитатели на Патерсън новата му книга – „Високи залози”.
За книгата:
Детектив Алекс Крос празнува рождения си ден с приятели, когато получава смразяващо обаждане. Племенницата му Каролайн е била намерена убита, а тялото й – обезобразено и едва идентифицирано. Въпреки че в случая е пристрастен, детектив Крос поема разследването.
Алекс открива, че племенницата му е работела в агенция за елитни компаньонки. Скоро се оказва, че са изчезнали и други колежки на Каролайн. Случаят е особено труден и деликатен, защото сред клиентите на момичетата са влиятелни личности, високопоставени държавни служители и политици. Хора, които са готови на всичко, за да опазят тайните си и доброто си име.
Дори намерените видеозаписи от убийството не помагат на Крос и колегите му да разгадаят самоличността на маскирания мъж. Агенти от тайните служби също се включват в разследването. Какво целят те – залавянето на психопата или прикриването на истинското му лице? Крос е готов да стигне докрай в търсене на убиеца, но разкритията му могат да разтърсят цялата американска нация.
Откъс:
***
Тони Никълсън си спомняше един разказ, много популярен по времето, когато беше ученик. Май се казваше „Най-опасната игра” и беше написан от Ричард Конъл. Е, сега самият той играеше подобна игра, само че в реалния живот, и тя бе много по-опасна, отколкото онази измислена история.
Никълсън се втренчи в мониторите върху бюрото си – гледаше и чакаше, като си налагаше да не бърза с уискито. Зевс щеше да пристигне всеки момент или поне така се предвиждаше според програмата за вечерта. Никълсън трябваше да вземе решение.
От месеци насам разиграваше все същата игра с този луд. През цялото това време Никълсън държеше апартамента в някогашната пристройка за карети запазен само за Зевс. Определяше компаньонки винаги когато Зевс му поискваше, а след това се измъчваше, чудейки се дали би било равносилно на самоубийство, ако запише едно от частните му малки партита.
Никълсън го бе наблюдавал тайно при няколко сеанса, но още нямаше представа на какво е способен Зевс, нито кой е той. Мъжът определено се включваше в играта много грубо. Всъщност някои от компаньонките, с които той бе имал сеанси, след това напълно изчезваха; поне никога не се връщаха на работа, след като се бяха виждали със Зевс.
Точно в дванадесет и половина през нощта черен мерцедес с тъмни стъкла се появи пред вратата на оградата. Никой не позвъни, защото Никълсън дистанционно подаде сигнал за отваряне, след което отново се настани на стола си, за да изчака колата да стигне до края на алеята.
Пръстите му импулсивно заиграха по тъчпада на клавиатурата. Запиши го, не го записвай, запиши го, не го записвай…
Мерцедесът скоро премина покрай фасадата на главната къща, но не спря, а продължи нататък към някогашната пристройка за карети – където бе крайната цел на пътуването. Както винаги, регистрационните номера на колата бяха покрити с предпазни калъфи.
Преди Зевс там се намираше частен ВИП апартамент за всеки предварително записал се клиент, който можеше да си го позволи. Таксите започваха от двадесет хиляди за една нощ, при това само за ползването на помещението и бюфета. Апартаментът бе снабден с най-изисканите спиртни напитки и вина, с напълно заредена кухня, способна да угоди на вкусовете на всеки чревоугодник. Имаше парна баня, цялата в мрамор, както и швейцарски душ, способен да масажира тялото през шестнадесет фини дюзи. Бяха монтирани отделни телефонни линии, управлявани от софтуер за осуетяване на проследяването на търсените номера и апаратура за изопачаването на гласа в широк честотен обхват, за да не се разпознават говорещите.
Никълсън превключи на кадрите от салона, където две момичета очакваха госта – както им бе заповядано. Те знаеха единствено, че предстои парти само за един клиент и че за вечерта им бе обещано заплащане с петдесет процента отгоре, което означаваше, че всяка от тях щеше да вземе минимум по четири хиляди долара само за няколко часа работа.
Когато вратата на стълбата към мястото за паркиране на долния етаж се отвори, двете момичета се изправиха и се заеха да пооправят тоалетите си.
Тялото на Никълсън се напрегна, докато наблюдаваше как Зевс влиза в стаята. Изглеждаше като всеки друг клиент, с безупречния си син костюм, с кожено куфарче в ръка, преметнал през ръка светлокафяво палто.
С изключение на едно – Зевс носеше маска. Винаги. Черна. Като на палач.
– Здравейте, дами. Много сте красиви. Много сте мили. Готови ли сте за мен?
Това бе всичко, с което всеки път започваше.
Както и тонът, който използваше – прекалено дълбок, за да бъде истинският му глас.
Още една маскировка.
Кой се криеше под маската на това извратено, властно, богато копеле?
"Високи Залози" от Джеймс Патерсън
