Виктор Лилов е завършил арабистика в СУ "Св. Климент Охридски", но почти веднага след завършването активно се ангажира с културните и творчески индустрии. През годините успява да си изгради добра представа за политиките, механизмите и особеностите в сферата на управлението на културата. Работил е като музикален мениджър и продуцент, и радиоводещ – с първото специализирано музикално предаване за уърлд-музика „Тропикалисимо” (по-късно „Террамузика” излъчвано на честотата на RFI – България. След това основава издатлество Black Flamingo Publishing.
От музика към книги – как и защо решихте да започнете Black Flamingo Publishing?
Започнахме Black Flamingo Publishing, защото имахме нужда от нов проект. Полето за развитие на музиката у нас силно се стесни, особено що се отнася до некомерсиални дебютни проекти, каквито ние основно продуцирахме. Моят партньор в издателството Йордан Йорданов имаше силен интерес към театъра и така решихме да започнем с издаването на драматургия. Името на издателството дойде от първата книга която издадохме – това беше "Фламинги" на Улрике Алмут Зандинг.
Има ли място на българския пазар за нишова литература?
Всъщност още в началото имахме ясна идея и визия за издателството и името в голяма степен я отразява.Черното фламинго е птица, която никой не е виждал и за мнозина не съществува. Решихме да обърнем внимание основно върху произведения, които до този момент не са превеждани, да дадем глас на автори и герои, намиращи се извън обществения център на внимание, извън мейнстрийма и светлините на прожекторите. Имаме желание да се превърнем в място, предоставящо възможност на отделните самотни гласове да бъдат чути. Това може да са често млади и неутвърдени автори, хора с необикновена съдба или хора с авангардни и ексцентрични идеи, с други думи тези, които често обществото съзнателно или несъзнателно се опитва да маргинализира, към които се отнася пренебрежително, с предразсъдъци, пуритански или тесногръдо. За нас това са гласовете, носещи различното, гласовете на бъдещето, гласовете, които ни карат да се замислим над човешката си природа и да потърсим нови пътища, да погледнем на себе си през техните очи по нов, различен начин.
По какво познавате добрата книга?
Понякога книгите ни намират сами, често получаваме изключително добри предложения благодарение на ясната визия за издателството ни – това много улеснява нашите партньори в предлагането на заглавия – например изключителния швейцарски писател Ален Клод Зулцер и "В неподходящо време". Понякога сами избираме книгата, като например "Дервишът и смъртта на Меша Селимович", която издадохме във великолепния превод на Жела Георгиева. Най-често запълваме огромния дефицит от нова драматургия с работи на Шимелпфениг, Фасбиндер, Видмер, Кракснер, Турини и много други.