Виктор Лилов е кандидат за кмет на София от ДЕОС (Движението за европейско обединение и солидарност). Това е либерална политическа партия, родена първо в социалните мрежи след протестите срещу кабинета "Орешарски". Учредена е през лятото на 2014, а сега прави първите си реални стъпки в политиката, като иска да участва в местните избори на 25 октомври. Освен в София ДЕОС има кандидати за кметове в Перник – Вихрен Матев и в Хасково – Иван Господинов. В това интервю разпитвам Виктор Лилов за реформите, които ДЕОС планира.
Кое ще е по-различното на тези избори, според вас?
Участието на ДЕОС. За пръв път хората ще имат шанса да гласуват не за популистка партия, която обещава всичко на всички, а за хора, които формират посланията си, поведението си и действията си на базата на конкретни ценности, като свободата на личността, равния шанс, върховенството на закона и защитата на гражданските и човешки права. За пръв път няма да е необходимо да гласуваме "против", а да подкрепим автентични хора, стоящи зад убежденията си със собствените си биографии.
Кампанията на ДЕОС е пъстра, забавна – взимат ли ви на сериозно?
Тук е добре човек да си спомни за едно от правилата на Ганди за това как успешно да променим света – "Отначало не ви забелязват, после ви се подиграват, след това се борят с вас и накрая вие побеждавате." Смятам че ДЕОС е първата от едно ново мнозинство партии, които ще дадат истинска алтернатива на досегашното безскрупулно, мафиотско управление лишаващо обикновените хора от политическо представителство, от възможност да защитят своите интереси.
Кои са основните акценти от програмата ви за София?
Ще се постарая да ги обобщя накратко – София, за размерите на страната ни, е огромен икономически фактор с бюджет от общо 1.49 млрд. лв. за 2015. Смятаме че тези средства трябва да се управляват в съответствие с истинските приоритети на жителите на града, свързани с тяхното здраве и сигурност, качество на живот и потребности за личностно развитие както в областта на спорта, в културата и не на последно място – да гарантираме максимална свобода на предприемчивите хора да започнат и развиват свой бизнес. Според нас общината е силно изостанала в предлагането на електронни услуги, има сбъркани приоритети по отношение на политиката в областта на транспорта, даващи предимство на автомобилния трафик пред обществения транспорт, велосипедите и пешеходците.
Дишаме вероятно най-мръсния въздух в Европа, благодарение на най-старият автомобилен парк и отопление с твърдо гориво, парковете се застрояват – пресен пример е промяната на ОУП, благодарение на която на мястото на София ленд сега се излива бетон, Витоша е в ръцете на офшорен концесионер, който ограничава възможностите за зимен спорт и почивка. София е обраснала с гета – недопустима язва за държава членка на ЕС. В жилищните комплекси достъпът до култура е на практика несъществуващ, в София няма големи събития от европейския културен календар, а разрушаването на архитектурни паметници и заместването им с бутафорни имитации, без архитектурна стойност, обезличава града. Проблемите са огромни и смятаме че е крайно време да бъде поставено начало на тяхното решаване, като на първо място искаме да гарантираме сигурността и здравето на софиянци и гостите на града.
За каква София мечтаете?
Мечтата ми е да живея в град, в който да мога свободно, без притеснения за сигурността или здравето си да избирам начина, по който ще се придвижвам в града, пеша, с велосипед, с обществения транспорт или личния си автомобил. Аз много обичам да се ходя пеша, но уви, това вероятно е най -дискриминираната форма на придвижване в момента. Активно ползвам и велосипед, друго транспортно средство изтласкано извън центъра на концепцията за развитие на столичната транспортна инфраструктура.
Бих искал този град да е сигурен за мен и за моите приятели, особено за тези, чийто етнически произход не е този на мнозинството. Сигурността е важна за възрастните ни родители, за децата.
Бих искал това да е град, в който, когато спортуваме, не застрашаваме здравето си с мръсния въздух, който дишаме, нито пък сме ограничени в ползването на спортните съоръжения заради неадекватни концесии или бандитска приватизация на обществен ресурс.
София трябва да е град с достъпна архитектурна среда, така че хора със затруднения в придвижването да могат да се справят самостоятелно. Бих искал София да изгради визия за една съвременна градска среда с участието на международни архитектурни екипи и същевременно да запази уникалния си архитектурен облик и културно-историческо наследство, без да променя функционалността на сградите там където това е възможно.
София трябва да е европейска столица на културата, просто защото ние сме европейци и не желаем повече да ставаме част от глобалната култура само през малкия екран.
Бих искал да имаме електронна община, от която гражданите да получават максимално гъвкаво онлайн 24/7 обслужване, а когато се налага все пак да посетим администрацията, то обслужването да е на едно гише.
Бих искал публичните средства да се инвестират според приоритетите на жителите на града, по прозрачен и отговорен начин и при наличие на обществен консенсус. Бих искал София да е един град за хората. Човечен.
Прочетете още:
Виктор Лилов: Издателството ни дава глас на автори, извън обществения център на внимание