Виктория Бисерова е управител на издателство "Ентусиаст". Предложихме й се да се включи в серията интервюта с издатели и писатели по повод предстоящата "Вечер на литературата за социализма" – 6 октомври от 18:30 ч. в книжарница "Сиела Ректората".
"Ентусиаст" има две книги на "соцтематика" – романът в две части на Милена Фучеджиева – "Сексът и комунизмът". Милена Фучеджиева ще участва в дискусията, заедно с Георги Томов, Димитър Шумналиев, Мила Искренова и др. Входът за събитието е свободен. Каним читатели и студенти, които имат интерес към темата – как социализмът се оглежда в съвременната художествена литература.
Как ще коментирате "възкръсването" на социализма в литературата ни през последните 5–10 години, не се ли забави то?
"Възкръсването" на тази тема в литературата ни е резултат от два фактора. От една страна социализмът е преживян от всички, които пишат за него. Трябваше да мине време, за да се осмислят процесите, авторите да се „отдръпнат“ от пряко преживяното, за да могат да се осъзнаят като наблюдатели, а не само като очевидци. От друга страна самите читатели се „развълнуваха“ от темата след като мина известно време. Първите години бяха болезнени. Съвсем скоро започнаха дебати „за“ и „против“. Мисля, че всяка тема в литературата идва точно навреме – когато има какво да се каже и когато има кой да го чуе. Радвам се, че силни гласове говорят за соца.
Доколко художествената литература, интерпретираща документални събития, може да играе ролята на историческа памет на обществото?
Играе много по-голяма роля, отколкото си даваме сметка. И това е така във всички литератури. Много по-лесно се прокарват тези, дискутират се събития и процеси и се споделят факти чрез художествената литература, отколкото чрез научните издания. Читателят, наместен удобно сред фикцията, проследява сюжетните линии и има възможност да осмисли фактологията, да си направи равносметки чрез реакциите на протагонистите, да погледне през техните очи.
Ролята на тези книги – връщат ни в социалистическото минало с носталгично-романтични чувства или с шок и ужас ни разкриват истини, за които мнозина читатели, особено по-младите, родени след демокрацията, не знаят?
Как влияят на читателите е строго специфично – не може да се направи обобщение. Ако се проведе анкета с този въпрос и се анализират данните от реципиентите, съм сигурна, че ще се открият интересни данни. Писателите пишат книгите си по различни причини – за да споделят свои идеи, за да стигнат до много читатели, за да „изхвърлят“ от себе си болезнена тема, но дори и идея си нямат какъв точно живот „води“ текстът им след като го пуснат на свобода, т.е. след като стигне до читателите под формата на книга. Всеки читател има свой прочит на текста. За едни, книгите със соцтематика са осветляване на далечно за тях минало, за което само са чували противоречиви мнения, за други обаче съм сигурна, че носят болезнени или напротив – романтични чувства.
