Срещаме се с голямата сръбска авторка Вида Огненович в НДК, където тя участва в откриването на Пролетния панаир на книгата. Говорим за „Прелюбодейци“ и за съвременната сръбска литература. Един откровен разговор, специално за читателите на Kafene.bg.
Модерен сюжет, важна тема, вечна тема. От къде дойде, как се роди този роман?
Не знам от къде дойде идеята – оказа се от идеите, които идват и те грабват. Беше ми много тежко, защото трябваше да намеря истинската форма – темата е деликатна, трябва да се води сметка за мярата. Това е вътрешен монолог на личността и трябваш да бъдеш прецизен, когато се води този вътрешен диалог, да не го предпоставяш. Важно е да се внимава за всеки детайл, защото един излишен детайл може да разруши всичко онова, което е изградено то този момент.
Този роман е като едно химическо съединение. Стремях се през цялото време да запазя този баланс между фактите и възможността човек добре да ги интерпретира.
Сърбия винаги е имала своите силни автори. Къде е в момента сръбската литература?
Доколкото сръбската литература се превежда много на т.нар. „големи езици“ бих казала, че Сърбия има изключително добри поети, много добри писатели. Например моята книга „Прелюбодейци“ може да се хареса на всеки читател, без значение от коя държава е и къде живее. Имаме и изключително добри драматурзи, чиито пиеси се поставят по цял свят. Превеждат се и се публикуват наши драматични творби. И мисля, че нашата съвременна литература, както и съвременната българска, гръцка или румънска литература, отлично кореспондират с модерното русло на европейската литература. За съжаление ние, сърбите, заедно с вас, българите, с хърватите, с чехите, със словенците и словаците имаме общ проблем – ние говорим и пишем на едни изключително богати езици, които за съжаление се говорят от много малък брой хора.
Няма как да не подчертая и факта, че имаме нобелист – Иво Андрич, който най-добре ни превежда през света на литературата и привлича читателски интерес към сръбската литература.
Сърбия имаше много тежки години. В момента всички ние – Балканите, целия свят минаваме през тежък период. Каква е ролята на държавата в подкрепата към литературата?
Съществува един парадокс – от една страна ние считаме, че държавата твърде малко полага грижи за културата и културните ценности. Държавата, от своя страна, счита, че трябва да споделим всички последици от кризата. Ние се опитваме да обясним, че е по-лесно да се възстанови икономиката, отколкото културата. Например 2-3 години икономиката да е по-стабилна и държавата се възстановява. Но една запусната с години култура не може да се възстанови само за 2-3 години.
Когато например говоря с моите колеги в Дания, които, според мен, са просто разглезени от държавата – моето рамо им е любимо, за да си изплачат болката от това, че според тях държавата им не полага достатъчно грижи за тях. При нас Министерството е мястото, към което ние се обръщаме за помощ, докато в Дания има различни държавни агенции, сформирани от Министерството. Тези агенции са като посредник между Министерството и авторите. Мисля, че това е по-ефикасен модел.
Какво пожелавате на читателите на Вашите книги в България?
Първо бих искала да благодаря на преводачката за отличния превод. Сигурна съм, че тя добре познава условията, в които е създадена книгата и всичко, което я заобикаля, културния контекст.
Писателят е жаден за комуникация и всъщност всичко, което той прави е за да общува с читателите си. Всеки от нас иска да има колкото се може повече читатели и по различен начин всеки възприема и преживява читателите си. И ми се иска да напомня покойния вече, но жив в нашата литература Данило Киш, който казваше „Аз всеки читател възприемам като мой роднина. И всеки от тях е различен.“
Искрено казвам, че много се радвам когато читателят намери някаква гледна точка, която му дава възможност да прецени нещата точно така, както аз съм ги мислила, пишейки. Точно върху това почива моето усещане за близост с читателя. Иначе, както знаете, писателят не е отговорен за това как ще бъде възприета неговата творба. Всеки чете на нивото на своите знания, възможности да разчита, да разбира текста и по модела на своите възгледи за света. Затова и четенето е един начин на активно прочитане, вглеждане, вникване в текста.