В навечерието на най-голямото реге събитие на лятото Big Big Summer Reggae Party vol.5, си поговорихме с Весо – фронтмена на групата с интригуващото име Мерудия, която ще представи българската реге сцена във фестивалната вечер утре на 11 юли в Парти център 4 КМ.
На сенчеста пейка в ранния следобед на по бира Весо разкри за читателите на Kafene.bg що е то група Мерудия и има ли почва у нас. Получихме и любопитен поглед отвътре за състоянието на родната лайф сцена.
Запознай читателите на Kafene.bg с група Мерудия!
Мерудия е реге банда, която съчетава и някои други стилове. Свирим от есента на 2007-ма.
Освен че свирите на живо, има ли записи, които хората могат да чуят?
В момента се опитваме да запишем няколко парчета, имаме и профил в MySpace, където можете да чуете една от песните. Скоро се очаква да пуснем още някои парчета. Ще се постараем да стане достатъчно бързо – до два месеца някъде се надявам, че ще успеем.
Спомена други стилове – какво още освен реге е преплетено във вашата музика?
Ами всякакви. Например нашият барабанист харесва джаз и други подобни неща,което му личи в свиренето, а това се отразява в крайна сметка и на музиката ни. Басистът ни харесва фънк, drum n bass, перкусионистът ни свири в една друга банда, която прави някакви източни неща. Тони, който свири на кавала, също участва в хиляда други проекта – ембиънт и електронни. Странното е, че в цялата банда има сигурно двама човека, които слушат реге. Накрая се получава нещо наше, предполагам, макар че горе-долу се въртим около реге.
Тоест имате свой уникален стил?
Е това не мога да кажа аз – трябва да го каже някой, който е вън от нещата и който ни слуша. Но със сигурност не свирим някакъв дословен стил.
Как ви хрумна да включите кавал във вашата музика?
Случайно. Аз още доста отдавна като се зарибих по реге, исках да се събера с хора, с които да свирим такива неща. Клишето обикновено е реге с брас –тромпети, тромбони. И аз си мислех, че ще е яко с кларинет, защото е много як инструмент. Ама кларинет откъде да намериш. И така тази идея си седя известно време, после съвсем случайно се появи въпросната Тонка – човекът, който свири на кавал. Това е едно от нещата, които са се случили от само себе си в тази група. Въобще не беше планирано. По-готината част от нещата са тези, които се случват случайно.
Как всъщност се събрахте?
С басиста Лози свирехме доста време в една друга група, която се разпадна. По едно време ни извикаха да свирим на един фестивал в Горна Оряховица и там се събрахме хора, които буквално за кеф си посвирвахме, включително тук в парка. Впоследствие решихме, че от това може да стане някаква група. В началото свирехме с приятели, които нито толкова им се свири това нещо, нито пък толкова им се прави група. Сега сме в малко по различен състав от около половин година и мисля че се сработваме добре.
Кои са сегашните членове на групата? Кажи по няколко думи за тях!
Ами това са хора, с които се събираме с основната цел да свирим, така че аз ги познавам най-вече като музиканти. На барабаните свири Нико, който е завършил барабани в Нов български. Може би най-добрият барабанист, с когото съм свирил. Басистът ни се нарича Лози, свири и с разни други хора, например с Доктора от Враца, на перкусиите е Пешо от „Ирфан” и разни други проекти, например „Кайно ясно слънце”, Тони на кавал, също свиреше с „Кайно ясно слънце”, с „Квантон”, и Ралфи, която пее в една джазирана банда „Кока нова”.
Как се раждат вашите парчета?
По всякакъв начин. На един рожден ден вчера си свирехме на китара. Точно преди да почнат да ни замерят с буркани от горния етаж си записвахме някакви неща на телефона. Може да се окаже че в даден момент ще станат парчета. Събираме се, казваме си идеята и почваме да свирим лека полека.
Ти ли си двигателят в групата?
Не мога да кажа. Всеки дава от себе си колкото може, правим нещата заедно. Правим например едно парче на Лози, но досега така се е случвало, че правим повече мои идеи.
Какви са темите на текстовете?
Всичко, което ни вълнува в момента – лични и не толкова лични неща. Всеки, който се интересува да ги чуе, сам може да прецени. Ходих на един сръбски филм „Като порасна ще стана кенгуру” . На София филм фест гостуваше сценаристът или режисьорът, не помня точно и бяха го накарали да каже няколко думи: ”Ми кво да ви кажа хора – гледайте филма и тогава ако имате някакви въпроси кажете ”. Прекалено съм вътре в текстовете, за да мога да кажа нещо обективно за тях.
Къде хората могат да чуят музиката ви ?
На Big Big Summer Reggae Party този петък в Парти Център 4 КМ, където ще изсвирим всички парчета до момента. В My Space имаме едно парче и в скоро време ще качваме още.
А колко парчета имате дотук?
9 парчета свирим в момента. Иначе имаме и други идеи, но още не са реализирани.
Къде репетирате?
Имаме един гараж и имаме щастието за разлика от повечето групи да си свирим у нас и да не даваме пари за репетиции, да се притесняваме. Доста ми е трудно да си представя как ще влезем в репетиционна, знаейки че трябва да си тръгнем след час и половина и ще платим еди си колко лева . За да свириш, трябва да си спокоен. Малко ми звучи противоречиво…музиката е тайнство и иска храм. Мене ми е трудно на храм под наем. Но това е открай време, студията, записите – всичко се плаща.
Какви са музикалните ви влияния?
Както вече казах барабанистът ни харесва джаз, басистът също слуша джаз, фънк и реге, много неща. Важното за мен е в музиката да има идея, емоция. Съдържанието май е по-съществено от формата. Като малък съм слушал шейсетарски, седемдесетарски групи. После слушах най-различни неща. Мисля, че и за останалите от групата важи същото.
Рано ли е да се говори за албум?
Ами казва ли ти някой. Опитваме се да придвижим нещата възможно най-бързо. Нашата цел да си правим музиката, да ни доставя удоволствие и ако по някакъв начин можем да я доведем до знанието на хората, за които също ще бъде удоволствие, значи сме добре. Прокрадват ни се мисли за албум, но първо трябва да запишем нещата. Затова освен разните свирения насам-натам на дневен ред ще бъдат новите парчета в My Space.
Скъпо ли е да се записва музика, нуждаете ли се от подкрепа?
Ако става дума за записи, е скъпо. Мен напоследък ме вълнува темата за свиренето на живо,изобщо цялата верига, от която зависи да се случи един концерт. Бидейки накрая на веригата, за музикантите много много не остава. Ако свириш в клуб, има собственик на мазето, в което е клуба и иска да вземе пари от нищо не правене. След това имаш шеф на клуб, който си взима неговото. След това имаш персонал, който няма да работи за без нищо. Накрая имаш потребител, който пък не е свикнал много много да дава за музика.
Това е следствие от всички тия безплатни седенки по площади и фестивали. По принцип не съм фен на площадните концерти. Когато човек си мисли, че утре може да види групата Х на площада в град Y, как да даде петте лева за вход, които иначе даваме за всякакви глупости. Но нищо ново не казвам с това.
Хората напоследък вече започнаха да отделят повече средства за концерти?
Хората напоследък отделят повече средства за всичко. Аз обаче все още виждам празни клубове, а също и колко е рисковано да се организира голям концерт. Проблемите са комплексни. За да отидат на един концерт хората трябва да очакват че ще им хареса. Нивото обаче е ниско и на хората често не им харесва. Как обаче да имаме ниво като са толкова малко хората които успяват да се занимават само с музика. Не може да си на 40 часова работна седмица разносвач и да си много добър музикант. Проблема с концертите в голяма степен е въпрос на нагласа на публиката. За съжаление обаче нещата не зависят само от музикантите и публиката. Между тях посредничат доста хора от които зависи да се случи един концерт и твърде често те посредничат недобросъвестно. Това трябва да се промени.
От колко време се занимаваш с музика?
От малък една куха китара се търкаля в нас и аз съм пускал кисела краставица в нея още от много ранна детска възраст. Абе свиря от малък, ама това няма чак такова значение – това, което ме интересува, е музиката отвъд броя часове свирене на ден и т.н..
А какви са твоите и на групата амбиции оттук нататък?
Да можем да представяме това, което правим без да се превръщаме в жертви на “идеята”. Чудесно е, че хората имат за музиката толкова идеалистична визия. Аз съм чувал от разни приятели, че музиката трябва да се прави за без пари, талантът е даден за без пари – това е ок. Но встрани от абстрактната страна на музиката, това е труд, а всеки труд се възнаграждава. В крайна сметка музиката е емоция, важното е да правим нещата искрено пък се надяваме да намерим мястото си.
Как ще заинтригуваш хората да слушат Мерудия?
Ако на хората им харесва, ще стане от само себе си. Във филма „Директор на водопад“, Васо Гюров обяснява, че правят квото правят, пък оттам нататък ако се хареса, хареса. Аз нямам какво да добавя.
А името на групата откъде ви дойде?
Ядяхме някакви сандвичи в една градинка, вътре в сандвича имаше странни листенца и така. В случайните неща обикновено се съдържат най-много пластове.
Кажи все пак нещо за себе си?
Аз съм Весо от Мерудия , свиря на китара и пея, правя каквото мога в тази група. Много поздрави на всички, които имат интерес към това, което правим. Какво да ти кажа, аз като съм се кефил на някакви групи, съм се интересувал от това, кои са хората, които стоят зад това; че музикантите са казали тия и тия думи, но в крайна сметка по-съществена е музиката. Ето сега поводът за това интервю е, че правим тия и тия парчета.
Да, но хората се интересуват кое те е накарало да създадеш това или онова парче.
Ами да, каквото и да прави човек, го прави, за да се чувства добре и най – общо дотам се простират и нашите мотиви.
Ето къде можете да научите още за Мерудия и да чуете парчето „Не знам“:
www.myspace.com/merudia