Прочетете стихотворението на Весислава Савова "Есента ми отива", с което тя участва в октомврийското "Поетично кафене".
Есента ме догонва, дърпат полите ми
веселите драки, бодил от магарешки трън,
а листата на дърветата, окапали,
сякаш викат ме отдалече: «Ела ти навън!»
Моя есен пъстропола, така ми отиваш –
на звъна на смеха ми, на очите, косата!
И ти, като мен, вечер трудно заспиваш,
и на теб във сърцето щурчета ти пяха.
Не остарявай, есен, не побелявай отрано!
Има време под снега дълбок да се криеш.
За последно да приготвим пиршество отбрано!
Има още роса, косите си да умиеш.
А аз до теб ще пъстрея, с очи ще се смея
ще напомням шума на вълните от лятото.
Междуцарствено, и аз като теб, ще живея
и ще пазя зрънцето, с любов посятото.
Вижте още:
Есенните музи долетяха с тъга, смях и пъстрота
Събирайте поетични спомени за ноемврийското "Поетично кафене"