Познаваме се с Весислава Савова от дълго време, покрай срещите ни в литературните сбирки на "Поетично кафене". В това интервю разговарям с нея за писането на поезия, интернет сайтовете за лично творчество и за "Проект 4", в който тя е един от участниците.
Коя е Весислава Савова? С какво се занимаваш?
Аз съм човек, който се възторгва от изкуството. Човек, който търси красивото и когато го намери, има нужда да го сподели с колкото е възможно повече хора. За да оцелявам – не е тайна, че у нас работим, за да оцеляваме, – работя като преводач от и на английски и преподавам английски по моя система за индивидуални занимания.
Откога пишеш?
Пиша от дете. Благодарна съм на преподавателките ми по български език и литература в началното училище и гимназията – Балахурова, Зурлева, Котева, Велкова. Това са хората, които ме научиха, че само талант не е достатъчен, за да можем да изразяваме себе си посредством думите.
Проза или поезия те влече повече?
Пиша предимно проза. Открих очарованието на импресиите още в училище. Поезията в прозата е магията, която ми даде смелост да пиша и стихотворения.
Любими теми?
Всичко в живота около мен може да ми даде идея за разказ, стихотворение, а защо не и новела.
Как се роди идеята за "Проект 4"?
Като всички хубави идеи – случайно. През месец февруари тази година Иван Христов, Ина Крейн и Павлина Гатева ме поканиха да представя тяхното творчество в Перник. Моята дебютна книга – сборникът разкази „Приятели” беше само на един месец. Така решихме спонтанно да намерим допирните точки в нашето творчество, колкото и различни да сме на пръв поглед. Докато пътувахме към София, Ина даде предложение да продължим и то със собствена книга. И ние продължихме.
Какви са целите му? Какво бихте отговорили на други желаещи да се включат в него и как ще се промени името му?
Целта на проекта ни е една – да бъдем по-близо до своите читатели, До хората, които се вълнуват от думите, които надскачат ежедневните думи. Както Ина Крейн се пошегува по време на представянето ни в Търново, ние не сме затоврено общество. Отворени сме към нови експерименти, които със сигурност ще бъдат успешни, ако участниците са готови да работят много, да отделят от свободното си време, да забравят „аз” и да имат готовност да станат „ние”.
Смяташ ли, че литературните сайтове предлагат възможност за развитие и израстване или само за публикация?
Литературните сайтове са нож с двойно острие. Ние четиримата сме от хората, които търсим градивната критика и работим много върху себе си. От друга страна, обаче, се забелязва една тревожна тенденция за подхранване на фалшиво его. Един принцип – щом той/тя е бил ласкав/-а към мен в коментара си, аз дължа същото. Има място за всеки под слънцето, но мисля, че е редно всеки да използва възможността за това да става по-добър и по-добър.
Защо е важно поетът/писателят "да излезе" извън интернет и на живо да общуват със своята публика?
За да бъде искрен. За да бъдат искрени с него. За да можем да чуем Словото.
Какво ще пожелаеш на хората в България, които пишат, без да са професионални писатели и на тези, които се колебаят да започнат, но чувстват вътрешен поддтик?
Пожелавам на всеки, изпитал нуждата да пише, да намери смелостта да го направи. Да го сподели. И да бъде готов да посрещне критиката, която да му помогне да става по-добър.
Вижте още:
Видео с Весислава Савова
"Еротичен саксофон" и 2 лирични миниатюри от Весислава Савова