Разговаряваме с Весислава Савова за новия й проект – постановката „Приключенията на Щур и Враби”, за изкуството и какво носи то на децата и на възрастните, както и за това защо някои хора са загърбили изкуството в днешно време. Едно интервю специално за читателите на kafene.bg.
Разкажи ни за проекта „Приключенията на Щур и Враби” – от къде дойде, как се разви от текст до постановка?
Моята книга за деца „Приключенията на Щур и Враби” – таласъмчето и пиленцето – момиче със стоманени нокти, но добро сърце, – все търпеше отлагане. До скоро. До скоро, когато ми хрумна идеята, че може да бъде превърната в пиеса. Същевременно Илияна Делева – съпреживяла историята на книгата ми от самото ѝ написване, – ме запозна с възможността да гастролираме в различни училища. Съвсем логично бе да започнем репетиции за пиесата заедно с Поликсения Ангелова – друг човек, който заживя с историите на героите по същото време. На първия прочит на пиесата дъщерята на Илияна – Десислава Латковска, – се присъедини към нас и спонтанно реших, че тя може да играе ролята на мъдрата совичка Аз-зная-всичко. Тя прие с готовност. След това започнахме репетициите. Забавлявахме се много, докато напасвахме текст, музика и танци. Всеки от нас дава най-доброто от себе си. Първо, защото обичаме пиесата и второ, защото обичаме децата, за които е предназначена.
Как се случи именно представлението с децата от Трето помощно училище „Едуард Сеген”?
Случи се така, че Илияна Делева вече беше сътрудничила на Трето помощно училище „Едуард Саген” и споделяйки с мен опита си, ми предложи да направим нещо за тези деца. Заедно. А както казва мъдрата совичка Аз-зная-всичко, „Заедно е вълшебна дума”.
Какво носи изкуството на децата? А на възрастните?
За децата изкуството е начин да изразят себе си и да запазят красивото в сърцата си. За възрастните би трябвало да бъде същото, но по-скоро изкуството е и вид терапия за позакърнелите ни от вечно бързане сетива, които копнеят за красотата на изкуството.
Защо някои хора са загърбили изкуството, според теб?
Евтини оправдания – колкото искате. Дори не искам да ги изреждам. Но както казах в едно мое ревю, билетът за кино или театър, както и цената на една книга не надвишават тази на две-три кутии цигари или бутилка алкохол. Така че, нито липсата на средства, нито липсата на време (пак нужно за да се изпие бутилката или изпушат цигарите), съвсем не са оправдание. По-скоро, има хора, които се страхуват да избягат от действителността, за да не изглеждат налудничаво. Най-общо казано, има хора, които робуват на излишни предразсъдъци, погубвайки самите себе си.
Свързана си с най-различни подобни проекти – какво ти носи това да си активен участник в тях?
Като че ли, най-вече радостта от общуването между творците, подали си ръка и преодолели различията в изразните средства. Радвам се, че хора, които нямаха самочувствието да споделят изкуството си, вече добиха нужната смелост. А както каза Райчо Русев наскоро, кой каквото и да казва, смисълът на изкуството е в споделянето, в обратната връзка с почитателите на съответното изкуство.
Кое е любимото ти кафене?
Ето, на този въпрос не мога да реагирам спонтанно. Защото всяко издание на „Поетично кафене” е специално, неповторимо – с темата си, с участниците в него. Може би, най-емоционални за сега ще останат представянето на алманаха „Поетично кафене” и литературното четене в Дома за възрастни хора „Дървеница”.
Какво пожелаваш на нашите читатели?
Здраве и смелост. Здраве, защото без него всичко друго няма значение. Смелост, за да изявят себе си така, както умеят най-добре.
Още в kafene.bg:
Когато мечтите оживяват – Весислава Савова с чудна пиеса в софийско училище
Весислава Савова постави дебютната си пиеса "История с дух"
Весислава Савова: Който твори литература, да бъде готов да посрещне критика
"Поезия" на Весислава Савова