Веселин Анчев е един от най-любимите на публиката актьори от трупата на Театър „Българска армия“.
Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2005 г., специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“.
От 2009 г. е част от ТБА, където можем да го видим в едни от най-успешните заглавия от афиша на Театъра. Повод за срещата ни с Веселин Анчев беше премиерата на постановката „Черна комедия“ по Питър Шафър.
Здравейте! Разговаряме с Вас след премиерата на „Черна комедия“ по Питър Шафър в ТБА. Как мина първото представление и колко време репетирате този спектакъл?
Всеки път, когато репетираме, независимо коя постановка, имам чувството, че времето не е достатъчно, че може би ако имахме още малко време щяхме да направим още по-добри неща или поне щяхме да ги “изпипаме и те да звъннат”. Процесът на работа по “Черна комедия” не прави изключение, но тук колегите са брилянтни във всичко, което правят, и имахме неистова нужда да се срещнем с публиката – както се казва: “да си сверим часовниците с тях”, и тогава да продължим да дооформяме детайлите.
Какво се променя след премиерата на една театрална постановка – реакцията на публиката в тези първи представления е най-важна, нали?
Като че ли срещата с публиката кара спектакъла да заживее така дългоочаквания си живот. И работейки комедия, реакцията на публиката е изключително необходима – не само в първите, а във всяко представление. Това е нашият диалог с публиката. То е като при разговор с любим човек, питаш и ти отговарят, казваш и ти споделят и не ти се иска да спираш.
Как се чувствате в своята роля в „Черна комедия“?
Чувствам се повече от великолепно, сякаш с години съм чакал тази роля и ето тя дойде при мен в най-добрия възможен момент. А и има толкова вдъхновяващи колеги, с които си партнирам, че чувството ми става неизмеримо. Ролята е изключително трудна за изпълнение – както физически, така и психически, поради главоломния въртоп от събития, безмилостно стоварващ се върху персонажа ми.
Всичките му надежди се сриват и всички страхове и опасения се сбъдват. Комедията идва от драматичните ситуации, в които е въвлечен персонажът ми, и опита му да се справи с тях. Както знаем, хората обичат да се присмиват на чуждото нещастие, а тук публиката има възможност да прави това постоянно.
В представлението има изключително силно застъпена „хореография“ и двигателно майсторство, ако може така да се нарече – през повечето време действието се развива на тъмно и Вие и колегите Ви прекрасно влизате в тази атмосфера. Трудно ли беше да се подготвите от тази гледна точка?
Ние наричаме действията по сцената “физическа партитура” и “мизансцен”. Зрителите трябва да преценят дали се справяме майсторски. Да, всичко се развива на тъмно, “в една къща бушоните изгарят и тока спира”, но това съвсем не означава, че зрителите ще се чувстват като в радиотеатър! Когато спира токът, всъщност влиза пълно сценично осветление, а ние играем, сякаш нищо не виждаме.
Това събитие дава изключително голяма палитра от ситуации, възможности и поведение на всички на сцената – лавинообразно се изсипват парадоксални комични моменти, в които сами се забъркват персонажите в пиесата. Много е трудно да играеш така, сякаш е пълен мрак, реално в 98% от времето не се гледаме и не знаем другият какво прави, а в същото време трябва да спазваме абсолютен синхрон, скачени сме като частите на часовник – един да сгреши или пропусне нещо, може да се сринем всички.
Издайте за читателите на Kafene.bg момент от премиерата, който остана скрит за публиката – имаше ли грешки, „напечени“ моменти?
Имаше такива, разбира се!
В спектакъла има една статуя на Буда, която трябва да остане непокътната и недокосната до финала, докато около нея се случват въхрушка от събития, но на премиерата в средата на спактакъла тя падна, и то не на сцената, а в публиката, и се наложи без да разруша илюзията, че нищо не виждам, да открия, че не е на местото си, да сляза от сцената да я взема и да я поставя на мястото й. Това накара всички колеги бясно да импровизират, докато не възстановим създалата се ситуация! След представлението приятели казаха, че са помислили, че това е поставена и отработена ситуация, а ние се чувствахме в този момент толкова притеснени, че трудно мога да опиша усещането си.
Каква според Вас е рефлексията от страна на публиката и как очаквате да се развие представлението през предстоящия сезон?
Представлението е продадено до края на годината и все по-трудно се намират билети за него в идните месеци, което е ясен знак, че сме направили виртуозна комедия и публиката я харесва и търси. Надявам се да продължи в същия дух!
Къде още можем да Ви гледаме като част от афиша на ТБА?
Участвам в общо 11 спектакъла, 7 от които са част от афиша на ТБА, те са: „Саломе“, „Отело“, „Йерма“, „В полите на Витоша“, „Декамерон“, „Да разлаем кучетата“, „Черна комедия“.
Заповядайте на театър и няма да съжалявате! Вярвам, че това ще ви накара да се забавлявате и чувствате вдъхновени!
Какво си пожелавате за новия театрален сезон и все по-наближаващата нова година?
Пожелавам си да имам все повече възможност да се удивлявам на чудото театър! Пожелавам си да снимам повече филми и да съм здрав да за мога да дам всичко от себе си на това изкуство, а чрез него да вдъхновявам публиката.