Скъпи читатели, предлагаме ви днес едно интервю с писателката Весела Фламбурари. Ето биографичната й справка:
Весела Фламбурари e родена на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови; омъжена за д-р Василис Фламбурарис; завършила висше образование; член на СБП; има наситен тъмнокафяв цвят на очите; дебеличка до ново нареждане; поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна.
Притежава дипломи от:
1. НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, гр. София, България; За специалността: “Актьорско майсторство за куклен театър”; завършила в класа на проф. Николина Георгиева.
2. СУ “Климент Охридски”, гр. София, България; За преквалификационна степен по „История и теория на световната култура“; научен ръководител проф. Ивайло Знеполски.
Носител на наградите:
1. 2012 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Херцеговина.
2. 2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Константинов”, България.
3. 2010 – Национална награда за детска литература “Петя Караколева”, България.
Автор на приказки, романи, пиеси, телевизионни и радио предавания за деца и юноши. Автор на статии, студии и рубрики за 
детска литература.
Магическа ли е новата ти книга?
О, да… Зима е, наближава Коледа, а „Мина, магиите и бялата стъкленица“ е коледна книга! По Коледа имаме особена нужда точно от магични, фантастични светове. Всъщност нужда от фантастични светове имаме винаги, но преди Коледа тази необходимост просто витае във въздуха. По традиция героите и световете във всяко фентъзи са много. Изискване на жанра.
Когато фентъзито е за най-малките, световете са по-семпли. Например: Синята локва и Фермата от моята книга „Миличко мое тефтерче! Съчиненията на малката мишка Метличина”. Но„Мина, магиите и бялата стъкленица“ е книга за малко по-големи деца. Затова и световете на Мина са по-сложни и вече са цели три. Дори и времето в тях е толкова различно. Всичко започва на нашата Долна земя, в нашето време. После случките продължават във втория свят, това е Горната земя… Там владее приказното Средновековие или магиите, мечовете и магьосниците. А третият свят е светът на приказките от Горната земя. Там времето е митично-космическо. Дворецът в Балчик е връзката между Долната и Горната земя. Дворецът е зимен, красив и тайнствен. А на горната земя историята се развива в една империя, наречена Зелените господарства. Както казах,третият свят пък е свят на приказките, които се разказват на Горната земя. Този свят е космичен и митичен. В него се подвизават галактики и богове. Боговете се наричат Стопаните. Те са: Жената с крилатата риза (Самодивата), Момичето с рибя опашка (Русалката), Старчето с дълга предълга брада (Педя човек-лакът брада) и Юначето с пламтящи очи и дребни крилца под мишци (Змей-горянин). Книгата наистина е магична!
Прекрасна корица, нещо още за нея?
Корицата е направо невероятна! Нарисувана е от художника Питър Ким. Той е американец. Член е на група от млади художници в Лос Анжелос. Много съм благодарна на моето страхотно издателство„MBGBOOKS“, че се свърза с него и издава книгата с една наистинамного красива корица. Зелената гора, светлината която се процежда през клоните на вековните дървета… всичко е точно така, както съм си го представяла и аз. Природата, зеленото е изключително важна стихия за книгата ми. Не е случайно, че империята от Горната земя се казва Зелените господарства. Тук мога да издам, че името на главната ми героиня е Мина Сорбус. А това означава – Мина Калинова (от растението – SorbusaucupariaL. или с други думи – Калина /Офика/). Дървото “калина” е с красиви, червени плодчета. За калината и в българската, и в северноевропейските традиции се носят легенди. Казват, че притежава магическа сили, от една страна да носи и отстоява любовта във всичките и проявления, а от друга страна да носи смелост, израстване и психически сили на всеки, който засее калина или на този, който използва плодовете й като лекарство.Всичките имена на герои са образувани по този начин. Свързани са с лечебните, митичните и магичните свойства на растенията.
Къде и как писа тази приказна история?
Имам си и цяла одисея по написването на книгата. Родом съм от град Добрич. Като малка пеех в Представителният детски хор на Добрич (тогава град Толбухин). Хорът беше от четирите детски формации, които представяха страната ни извън граница в онези времена (заедно с „Бодра смяна“ и „Детският радиохор“ – двата от София и „Хорът на момчетата“ – Пловдив). Та, с хора ходехме по един летен месец от годината на детския лагер „Ифката“. Сградата на този лагер бе непосредствено до оградата на Двореца в Балчик. Тогава, няколко години подред, Дворецът стоеше оключен, затворен, но мистериозен и обрасъл в зеленина. Влизах в него тайно, точно както влиза и Мина, през дупки в оградата. Разхождах се и мечтаех. А лагерът не беше просто почивка! Неее… Всеки ден имахме репетиции по пеене, солфеж, пиано. Беше страхотна школа. Така се появи и училището за надарени деца „Седем музи“ в книгата.
Години по-късно, с мъжа ми д-р Василис Фламбурарис, се разхождахме в Двореца и видяхме голям розов гущер. Гущерът застана на един камък и тримата дълго се гледахме. След това книгата сама се появи като по магия…
Как си представяш читателите на книгата?
Книгата е написана за този, на когото е интересна българската фолклорна митология от българските вълшебни приказки и песни. Тя е за детето, което учи в училище български народни приказки. За детето и тийнейджъра, които искат да прочетат една цяла, голяма, но и съвременна, модерна история, тясно свързана с приказката въобще. Книгата е за всеки малък или голям човек! За всеки, комуто се чете фентъзи, в което случките се завъртат тук при нас – в България. Защото в повечето случаи действието, на книгите от жанра фентъзи, се развива по чужди краища…
Какво пожелаваш на читателите си?
Нека аз и човечетата, които обичам… всички деца и възрастни, както и хората, които те обичат, а също и цялата природа да сме живи и здрави! Желая здраве от сърце!
Пожелавам на всички и да четат много книги!
А за родители и възпитатели, които се питат, как децата да започнат да четат повече… За тях формулирах моите три закона на детското четене. Законите не са абсолютни аксиоми, но дават пълна гаранция за успешно влюбване на децата в четенето.
Абсолютно сигурно!
Трите закона за детското четене от Весела Фламбурари
1. Във всеки дом да има библиотека! Може да е мъничка, но да я има. Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.
2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва, детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест, толкова повече ще чете.
3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги, когато е възможно. Дори, когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.
А какво пожелаваш на себе си?
Всичко от това, което пожелах по-горе… здраве, здраве и пак здраве!
Освен това си пожелавам в България да се появят много такива издатели, като издателят на „Мина, магиите и бялата стъкленица“ –„ MBGBOOKS“, в лицето на собственика на издателството г-н Александър Даков. Издателството издава само фентъзи и е водещо в жанра. Целият му екип работи професионално и отдадено. С три думи – прекрасни, млади хора! Дано се появят точно такива издатели и за цялата съвременна българска детска литература!