Венцислава Николова е сред доброволците на уникална инициатива, която се провежда в Русе вече втора година. В това интервю специално за читателите на Kafene.bg тя споделя повече за доброволчеството и рециклирането като изкуство.
Разкажете ни за първото издание на RACycle през миналата година в Русе? Колко души дойдоха, какво се случи?
Началото на проекта RACycle беше януари 2011 година. Тогава стартирахме с презентации в русенските училища. Презентациите всъщност бяха интерактивна приказка за магичния свят на Живко – едно момче, което реши да почисти своя роден град, за да го направи по-хубаво място за живеене. Децата обаче искаха и доказателство, че поуката от приказката за Живко може да бъде приложена и в реалния свят – и ето как решихме да направим най-шарения, цветен, музикален, рециклиращ екофестивал правен някога в нашия собствен магичен град Русе.
Фестивалът продължи един цял уикенд, по време на който бяхме посетени от над 1000 човека – имаше моменти, в които на поляните, на които се бяхме разположили нямаше място да се седне. Имахме работилници за изработка на скрап-арт, бижута от рециклирани материали, папиемаше, рециклиране на хартия, боди арт, музика, танци, театрални постановки… изобщо се постарахме да представим всяко едно изкуство през „зелена“ призма.
Изкуство и рециклиране – как се съчетават?
Съчетават се лесно. Изкуството е необятна материя и то дава възможност на творците да изразят себе си в какви ли не направления – сандарт, бодиарт, стрийтарт… все изкуства, които са ни познати. Ето че дойде и десетилетието на скрапарта – красотата на рециклираните материали, възможността да вдъхнеш нов живот на нещо овехтяло, шанса да възродиш за ново начало нещо, което е било забравено, предизвикателството да покажеш красивата страна на старите вещи.
В творенията, в които са вложени рециклирани материали, има нещо магично. Може би е идеята, че възраждаме за нов старт изхвърлени предмети – като феникс от пепелта; а може би е мисълта, че правим нещо за природата, че оставяме своя отпечатък…
Какво ще се случи на RACycle 2012?
Тази година сме заложили на спорта като начин за сближаване с природата, животните и разбира се, рециклирането. За обичащите танците и бойните изкуства сме подготвили 4 часова open air тренировка по Зумба и Тае Бо; ще имаме и представители на местните организации за защита на безстопанствени животни; организираме и конкурс под надслов „Най-страшното еко чудовище от забравени стари приказки“ и разбира се ще има много музика, танци и забавления за всички – от най-малките до най-големите. Ще се проведе и състезание по „Културно ориентиране“, което е насочено към възрастовата група 10 – 16 години. Идеята на състезанието е да организираме 3 отбора с деца, които ще получат карта с културните забележителности в град Русе; децата ще обикалят всяка една от тези забележителности и ще получават задача за изпълнение – ще трябва да съставят стихче или песен за въпросния монумент и след това да бързат към следващия.
Какви видове изкуство ще са застъпени?
Както вече споменах – фокусирали сме се над скрапарт – „изкуство от отпадъци“. Конкурсът за еко чудовище ще покаже творби на деца и не само, които са изцяло направени от рециклирани материали; ще имаме и работилници за рециклиране на хартия, изработка на бижута от стари предмети, папиемаше, изработка на вази от стъкло и други. Вече потвърдихме и участието на нашите приятели от британската организация Актабилити UK, които ще направят показно как се прави 2 метрова кукла от парцали и подръчни материали.
Разбира се, не сме забравили и почитателите на музиката – един от организаторите на фестивала участва в известна рок банда и те ще се погрижат за доброто ни настроение привечер (Division One).
Личният Ви мотив да участвате в подобна инициатива, доброволно?
Доброволчеството и в частност участието ми в Ротаракт Клуб ми дава вътрешно усещане за уравновесеност. И аз, като по-голямата част от читателите на Kafene.bg, съм изморена от работа, университет, лекции, задачи и ежедневни тревоги и имам нужда в края на работната седмица просто да се отпусна сред природата. Благодарение обаче, на бързите темпове на технологизация скоро няма да имаме тази възможност. Чрез участието си в подобни инициативи, аз показвам своя тих и мирен протест срещу масовото ни превръщане в консуматори и пионки, които нямат вътрешна потребност от вътрешна удовлетвореност… и едновременно с това се забавлявам и виждам знаците на радост и у околните – усмивките!