На 25 юли 1815 г., вторник, някой си Анри Бейл отбелязва нещо в личния си дневник. Изпаднал в немилост след стоте дни на Наполеон, любимия му герой, той е намерил убежище в Милано – Италия е родината му по избор. Първото му литературно произведение "Рим, Неапол и Флоренция" ще излезе под псевдонима Стендал през 1817 г.
Отбил се за известно време във Венеция през 1815 г., той води записки за себе си, от които се вижда, че е зает не толкова с опознаване на архитектурните прелести на града, колкото с опознаване прелестите на нежния пол тук, при това възможно без много труд. Анри Бейл скита по улиците, ходи по балове, скучае и по едно време пише ядосано: "Четох в кафене Флориан за бедите, сполетели Франция, за нейното оскотяване, искам да кажа за завръщането на краля и за първите му разпоредби. Враговете на просвещението тържествуват".
Както и да възприемаме неговите реакции, интересно е да обърнем внимание на думите: "Четох в кафене Флориан...", които звучат странно познато, както днес звучи: "Чух по радиото, видях по телевизията…"
Новините, които така го ядосват през юли 1815 г., не са му предадени от някой новодошъл от Франция или от познат дипломат, той ги е научил от вестниците. От вестниците, оставени в кафенето на разположение на посетителите. Анри Бейл не дава допълнителни пояснения по въпроса, тъй като преди изнамирането на радиото и телевизията нещата се подразбират от самосебе си. Кралете, генералите и банкерите имат свои бързи шпиони или ползват пощенски гълъби, които много пъти им осигуряват ценни часове преднина за действие, но обикновените жители научават новините единствено от вестниците. И тъй като тяхното разпространение не става така както днес, къде другаде освен в кафенетата би могъл да ги прегледа човек, особено ако е чужденец?
Цялата статия четете тук