Апарат е от романите, които излизат в точното време на точното място. Мафията е завзела всички етажи на властта, медиите и бизнеса. Ще може ли да се случи промяна? Динамична фабула, много разсъждения, силно антиконсумеристки настроения – Васил Георгиев ни поднася истински подарък, на който се надяваме повече читатели да се насладят!
Разкажи ни за новата си книга „Апарат”, която излезе две години след предишната и която като че ли е по-сериозна като обем и тема? Не че предината беше по-малко сериозна, но „Апарат” ми се струва, че е „по-глобална”.
Наистина, може би „Апарат” е по-сериозна като тема от гледна точка на директното внушение. Избрах проблем, върху който хората тепърва започват да се фокусират. Порових се малко, докато събера достатъчно информация. Тематиката ме вълнува много – за изчерпването на планетата ни, какво правим със собствената си държава, с обществото. Тези теми са свързани помежду си и отразяват нашето положение на неособено свободни хора. Ние живеем в неособено правово общество, което толкова се е капсулирало в собствените си проблеми, че не може да осъзнае тънката им връзка със Земята и всичко около него. Тази връзка започва все повече да се опъва и рискуваме в един момент да се скъса или да се накърни толкова много, че следващите поколения да се наложи да живеят по много по-аскетичен начин, отколкото заслужават.
Всъщност основната тема е антиконсуматорството, нали?
Антиконсуматорството и легитимността на обществото. Нормално е да има произвол, когато липсва върховенство на законите и легитимно представителство в институциите. Произволът довежда до по-големите разходи, неконтролируемо харчене на държавата и на отделните хора, които даже са принудени да харчат повече заради рекламите, за да могат да обезпечават живота на тези, които произвеждат, независимо къде се намират по света. Това се превръща едва ли не в наш морален дълг – да продължаваме да работим за спиралата на растежа. Но тя има някакво крайно ниво, когато може би ще е твърде късно да осъзнаем грешките си и много по-трудно ще можем да ги поправим по отношение на всички останали грешки, които сме правили. За разлика от тях грешките към природата в повечето случаи са или непоправими или поправими след десетиления и столетия, но няма кой да ги изчака.
Откъде дойде импулса ти за тази тема? Имаше ли конкретен провокатор?
Няколко неща ме провокираха да обърна внимание на тази тема. Едното от тях е, че обичам природата, макар че звучи като декларация и кой човек няма да каже същото.
Другото нещо, е че преди години участвах в сборника „Зелени разкази”. Въпреки, че на последните избори гласувах за „Зелените” и ходя по протестите, никога не съм бил „професионален” природозащитник. Тогава се чудих за какво да пиша. Седнах и измислих няколко варианти по тематиката, която от една страна ме вълнува, но от друга не мога да формулирам темите по подходящ за разказ начин. Накрая се получи. Този разказ ми даде насоката, в която да тръгна, когато започнах да пиша „Апаратът”.
Освен това допреди 7-8 години бях привърженик на свободния пазар. Така че беше достатъчно да приложа своето собствено самоопровергаване по отношение на моите бивши убеждения, за да се получи частта, свързана с критичните отношения на героите ми към свободната пазарна икономика. В този смисъл нямаше предизвикателство за мен да стъпя на чисто, специално за икономическите разсъждения.
На фона на останалите романи, излизащи напоследък у нас, много малко се отнасят за настоящето ни. По-голямата част от тях са ретроспективни, за социализма и времето преди него. Ти като че ли удряш шамар на днешния ден, заиграваш се с темите на деня, които са не само български, но и глобални.
Кризата смаза способността и желанието ни да се занимаваме със сериозни теми. Това, което виждаме около нас ни върна по някакъв начин ако не към леката литература, поне към по-малко ангажиращата литература. Например историческата литература, въпреки, че тя безспорно е „висока” в някаква степен. Много по-лесно ни е да проследим какво се е случило с две сестри партизанки или с двама революционери по време на Възраждането, отколкото да видим сегашните си проблеми. В това разбира се няма нищо лошо, но също така е важно писателите, които имат усет, чувство и желание за това, да търсят сегашните проблеми, защото няма кой да спори с проблемите на миналото, а съвременните проблеми би трябвало да пораждат дискусия.
Дори в „Деград” има случки от предишни години, макар и в същото десетилетие. Дали „Апарат” ще се хареса на читателите, които искат по-леки четива?
Изобщо не се старая да се харесам на всички. Харесването на всички означава, че съм отишъл в другата страна на компромиса: да напишеш това, което искаш или да напишеш това, което другите искат. Макар че има писатели, които умеят да пишат така, че да се харесат на всички. Аз не виждам как мога да го направя, освен да се върна към темите, за които пишех в началото. Те бяха импресивни и депресивни ситуации, с които всеки се сблъсква, но в тях противоречието е мнимо. То е противоречие между себе си и себе си, между себе си и неблагополучията, които са ти се случват. Освен ако е недобронамерен към книгата такива книги лесно се приемат от всеки човек, защото е той преживявал подобни неща.
Ние често избягваме търсенето на дискусия. Това е и основната причина повечето ни интелектуалци да не се занимават с политика, а не защото тя е мръсна работа. Разбира се, има изключения. Смятам, че човек трябва да влезе в калта на нещата и да говори за тях, въпреки, че така рискува да не бъде харесван. При писането не трябва непременно да следваш тълпата. Особено ние в България първо, имаме уникалния шанс първо да издаваме книги сравнително лесно и второ, да не се притесняваме за пазарния им успех, защото такъв при всички случаи няма да има. Това донякъде дава свободата на изразяване и на възможността да кажеш това, което искаш. Ако например от това как ще напиша една книга зависи дали ще спечеля 2 млн. лв. или 500 лв., вероятно и аз, като всеки нормален човек, ще се замисля по какъв начин ще го напиша. Слава богу този избор не стои пред нас. Всъщност 2 млн. лева реално погледнато няма да те направят по-щастлив с 2 млн. единици. Парите не са най-важните.
Има ли те теб самият в „Апарат”?
Да и в двамата главни герои.
А има ли реални случки?
Да, но естествено съм ги модифицирал. Няма нищо напълно измислено като излязло от морската пяна.
Сега, когато книгата е факт, ще си дадеш ли по-голяма пауза?
Нямам представа, вероятно ще опитам нова книга, с различна тематика. Вече разсъждавам върху проект, от който съм написал 5-6 страници, но хубавото е, че не се чувствам длъжен да пиша. Доказах на себе си, че мога да пиша. Когато човек докаже на себе си, че може да прави дадено нещо, по някакъв начин той губи интерес към него и трябва да търси друго – първо, за да се развива и второ, за да не хлътва в дупката на очакванията, признанието и суетата, които те развалят като писател и човек, защото те невротизират, когато успехът става в рамките на нелигитимна система като българската. Успехът в България сам по себе си е поставен под голяма въпросителна – доколко е нормален и смислен. Доволен съм с това, с което се занимавам и от което живея, доволен съм, че пиша и се запознавам с толкова много хора. Не мога да кажа, че съм поел задължение да продължа да пиша. Ако не ми хрумне нещо, бих могъл 2-3 години да не пиша нищо. Ако пък се появи нещо, книгата може да е готова още догодина. В крайна сметка човек не бива да си губи времето
Ти следваш ли антиконсуматорските принципи?
Аз съм продукт на всичко около нас. Опитвам се да ги следвам, ограничил съм някои неща, но това е нищо в сравнение с онова, което може би ще се наложи да се огранича. Обичам да си купя хубава дреха, опитвам се да ограничавам кожените дрехи, но когато ми подарят нещо, го нося. Но от друга страна не може да имаш всичко най-ново и най-хубаво. Все пак смятам, че съм поставил някакво начало. Тази борба е трудна и съм сигурен, че всеки човек я върши по някакъв начин в съзнанието си. Когато получава заплата, обмисля дали ще му стигне; ако получи малко повече пари и си купи нови неща, дали те ще го направят щастлив.
Какво ще кажеш в заключение?
Съмнявам се, че романът ще породи противоречия, защото съм се опитал да го направя четивен. В това отношение не съм срещнал сериозни забележки. Това за мен беше важно, защото първоначалният вариант беше много теоретично натоварен и се наложи да го минавам с ножицата.
Всеки, който се интересува от състоянието на планетата ни, на обществото ни и себе си в тази ситуация, е добре дошъл на страниците на „Апарат” – да прочете въпросите, които съм задал.