Васил Георгиев е писател и юрист. Млад човек, с модерно мислене и умерена доза оптимизъм. За последния си сборник разкази, издаден от "Сиела" наскоро – "Деград" – ето малко размисли по темата.
Как един юрист започва да пише? Къде се срещат двете занимания?
Може би във въображението, което е необходимо както за писателската, така и за юридическата професия. Въображението е необходимо, за да може един юрист да прецени достатъчно добре всички последици от своите действия, от действията на другите, на своя клиент. Всичко това създава един режим на осмисляне на нещата, които биха могли да се случат, което е важно за това да си добър юрист, така и да измислиш някаква история, в която да кажеш нещо, което считаш че е важно.
Всички тези истории от къде идват? Как се намират?
Това са неща, които са ми хрумвали като идеи, като възможно развитие, като истории, които съм си разказвал с хората. Например с Радослав Парушев, който също е юрист, който също е писател и когото познавам от 17 години. Аз покрай него започнах да пиша. Преди това пишех поезия, която няма никога да публикувам. После написах един, два, три разказа. Получиха се хубави. Гледам да изпипвам нещата. Не винаги успявам, разбира се. Затова и пиша кратко. И гледам да е точно. Един разказ го пиша два-три месеца. Но за мен е удоволствие да мога да поставя всички думички на мястото им. И се чувствам удовлетворен, когато го направя.
Двете книги, Вашата и на Радо Парушев излязоха почти заедно, вие сте приятели. Има ли вътрешна конкуренция между вас двамата?
По-скоро ние работим по подобни неща. Били сме заедно в казармата. В една компания сме били и все още сме, вече толкова години … Така че вероятно има някакво взаимно влияние. Но то е изключително лоялно това съперничество. То позволява както на единия, така и на другия да се опита да вземе повече от себе си.
Четете ли други български автори?
Да, чета. Изключително съм впечатлен в последно време от Милен Русков и много се радвам на това, което прави. Очаквам с нетърпение следващия му роман. Не знам кога ще е. Впечатлен съм и от романа на Богдан Русев Туристът, който е изключително добре написан. Другият роман, който много ми хареса е Зелено и златно на Силвия Чолева. И много неща съм пропуснал да прочета.
Повечето хора обичат да казват колко четат. Аз може би успявам 50 до 70 книги да прочета на година.
Наскоро взимах интервю на Александър Секулов (линк) и той каза нещо, което е много вярно и радостно – българската литература е в разцвет. А в същото време Райна Маркова тези дни писа в блога си, че количеството е голямо, за сметка на качеството. Къде е истината?
Аз все пак съм от пишещите. Мога да кажа, че моята литература е в разцвет в момента. Не съм убеден по отношение на това, че българската литература е в разцвет. Но съм убеден, че предпоставката тя да бъде в разцвет е налице. Първо това са по-качествените текстове, които излизат днес, в сравнение с тези от 90-те години, например. И второ – повишеният интерес. Тези две неща рано или късно ще доведат до нещо, което може да се нарече разцвет.
Децата – как ще ги накараме да четат повече?
Според мен днешните деца четат повече от нас, когато сме били деца. Четат повече и в Интернет, в което няма нищо лошо. Няма значение какъв е източникът на информацията, стига да имаш достатъчно добър филтър на информацията, доколко нещо е достоверно или недостоверно. Но Интернет учи именно на това и то не може да се научи от книгите. Едно време, когато четяхме книги, като че ли истината идваше като последна инстанция от тях. Сега вече не е така. Големият субективизъм при писането изисква и големи умения при възприемането на текста. Голяма част от читателите на книгите ми са млади хора – между 18 и 3о години. Не мога да кажа, при положение че виждам постоянно тях, че младите хора не четат. Знам също, че сегашните млади хора са много по-интелигентни от предишните млади хора. В това съм 100% убеден. Естествено, в едно общество на крайности, в момента има и млади хора, които са наизключително ниско ниво, по-ниско от най-ниското да кажем от преди 20 години. Но като цяло сегашното общество дава възможнст на човек да постигне нещо в интелектуално отношение.
Каква част от историите в Деград са истински? Звучат като взети от улицата вчера …
Някои от нещата са ми се случили. Не точно по описания начин. Животът не е толкова интересен, колкото въображението на човек. Много често си разказваме истории, които уж са ни се случили на нас, а пък са се случили на друг, разкрасяваме ги. Литературата професионално залага на тази измислица. Не е задължително всичко в литературата да е вярно, а е важно да е достоверно, убедително и дори да не се е случило, то реално да може да се случи.
Какво да очакваме след "Деград"?
Колебая се дали ще има следващо, поне в близките две години. По отношение на разказите – написах достатъчно. Може би ще се опитам да напиша един роман. Няма да пиша заради самото писане.
Нещо оптимистично за хората, които четат и мислят?
Надеждата, все пак, е че те са малцинство. Ако всички други хора четяха и мислеха повече от тях, тогава за тях нямаше да има шанс за реализация.
Вижте още:
Васил Георгиев за социализма в живота ни – видео
Васил Георгиев за "Деграг" – видео