Валери Валериев Петков, на 24 години, студент по право в СУ, през 2004 – в Банско печели литературен конкурс на името на Никола Вапцаров а 2през 2006 – на сп. "Алтера" награда за къс разказ. Ето едно интервю с Валери спецално за читателите на Kafene.bg, от което става ясно, че писането не е като да караш колело!
Обичаш литературата, разкажи ни повече?
Изпитвам нужда да се възхищавам на нещо, харесва ми да слушам истории, разказани с умение и да отдавам чест на техните разказвачи. Повече от това ми е трудно да обясня.
Как разбра, че можеш да пишеш поезия?
Благодарен съм, когато пиша, но писането не е като да караш колело, не съм сигурен дали мога и какво всъщност мога. Само се надявам, че се получават добри тесктове. „Поет” е помпозно звание, което със сигурност не се завоюва веднъж завинаги с първото написано добро стихотворение.
Писал ли си нова поезия скоро?
Започнах последните си текстове преди две години, съвсем наскоро ги довърших. Не се чувствах особено добре през цялото това време, писането се затрудни.
Какво е чувството да спечелиш литературен конкурс?
Благодарност, че съм писал, облекчение, че това, което съм написал радва и някой друг, не само мен.
Любим писател?
Почти съм сигурен, че Селинджър ми е любимият писател, дано и за него това мое признание да има сантиментална стойност.
Копираш ли нечий стил?
Веднага бих си признал, ако го правех съзнателно, но не се сещам. Определен начин на писане отключва в мен желание да пиша, но се старая да говоря винаги от свое име.
Какво е “муза” за теб?
Математическо уравнение от типа 1+2=3, когато се появи, така го усещам.
Пожелай нещо на читателите на Кафене, мястото за изкуство, литература и свободно време?
Пожелавам им да са чувствителни и здрави едновременно.