Валентина Михайлова е нещатен журналист към столичния периодичен печат от 1979 г., а към литературния – от 25 години насам. В момента подготвя първата си авторска журналистическа книга, която ще съдържа интервюта, отзиви, рецензии и очерци с известни представители на нашата творческа интелигенция. Kafene.bg я покани за кратко интервю два дни преди представянето на четвъртата й стихосбирка в "Поетично кафене", което ще се състои на 19 януари, неделя, 14.30 ч. в Студио 5 в НДК.
С какво новата ти книга се различава от предишните стихосбирки?
Тя е по-различна в тематичен план и с по-голяма увереност на моя поетически глас.
Какво е поезията за теб?
Навремето поетът Иван Динков беше казал, че поезията е вдовицата на живота. Приемам това негово определение. За мен поезията е внезапно емоционално прозрение в истината.
Любима тема за писане или нямаш такава?
Имам по-скоро предпочитани теми, свързани с моята човешка и женска индивидуалност – любовта, общочовешките 
ценности, нравствено-етичните въпроси.
Каква е предисторията на четвъртата ти стихосбирка. Кога усещаш, че е узрял моментът на събирането на новите ти стихове в една книга?
Един задълбочен виртуален разговор с моите читатели за новите ми усещания, както и за оценката ми за житейските факти през изтеклия седемгодишен творчески период.
.
За какво не би написала стихотворение?
Не бих написала стихотворения, които да обезсърчат читателите ми. Мъчително е за мен да пиша стихове за войната – във всичките й превъплъщения. Избягвам да се докосвам и до темата за смъртта…
Подари стих на Kafene.bg.
С удоволствие – ето нещо от последната ми стихосбирка "Предчувствие за бряг".
* * *
От чувствата ти нежни
изплетох шал-магия –
със него да завия
тъга и безнадеждност!
* * *
От думите ти нежни
изплетох шал – надежда –
дано със него скрия
тъга и безнадеждност!
04.06.2013 г.