За първи път на редовните месечни сбирки на "Поетично кафене", организирани от Kafene.bg и театър "София" на сцената излезе Томислав Петков, който прочете стихотворението си, посветено на зимата. Той е на 9 години, но вече е изкушен от лиричното слово. Ето неговото стихотворение без заглавие.
Зима е. Всичко е бяло.
А снегът вали, вали.
Децата играят навън,
а снегът е като гледан на сън.
Красин Химирски прочете своето стихотворение „Пътуване към Джон Ъпкайк”:
Пътуване към Джон Ъпдайк
Урагани мразовити
върху стихналия дом
връхлитат
като кораб,
в преспите пленен.
В ледната им хватка
пукат се,
трещят стените.
Екипажът – капитанът Джон,
хубавата Марта,
двама юнги –
към света просича
тъничка,
спасителна партина.
Чупят се греблата,
ръцете вкоченясват.
Но тогава,
нажежени от любов,
влизат в ход сърцата.
Лютата им схватка забелязали
на света от другата страна
идваме на помощ.
Път през преспите отваряме
Мъжката ти длан да стиснем,
капитане,
екипажа отмалял да ободрим.
1977
София – Джорджтаун
Евгения Димитрова прочете свое стихотворение, посветено на село Добърско.
Сгушено в преградката
на Рила, Пирин и Родопи
Добърско неспира да посреща гости от близо и далеч,
защото е зашеметяващо красиво.
Добърско ни плени
с хора истински, добри,
съхранили по вече от столения десет
традициите български и българщината.
Огряно от зимното слънце,
сгушено под покров белоснежен
цялото искри
като посипано от милиарди паднали звезди!
Бяло, ослепително бяло е навред,
църкви, улици, къщи, дървета,
само коминчетата пушат ли пушат…
Тишината е бяла дори-
прорязвана от снежнобялата мелодия
сътворена от нашите стъпки!
Тайгата, Москва, Санкт Петербург са е невероятно красиви в приказнобялата си премяна. Ето защо Евгения прочете едно стихотворение на своята приятелка Галина Боголюбова, президент на Славянския фонд на Русия
Заслужил работник на куртурата на РФ, член на Обществената палата на РФ, автор на многобройни статии, поетически сборници и новели, носител на редица държавни, правителствени и обществени отличия.
Белый плащ расстелю,
С неба звезды насыплю,
Уведу я тебя
В глубь земли по нему.
Пред тобою раскрою
Все сокровища мира
Из хрустального льда,
Увлекая в мечту.
Я дворцы покажу в переливах лучистых,
Я шатры сотворю из заснеженных вьюг,
Я умою тебя – лунным светом сребристым,
Упокою тебя я – в пуховом снегу.
1998
Апапея Полис е поетичното име на Поликсения Ангелова. Ето нейното стихотворение "Белият лист".
Белият лист
А белият лист очаква да види
какъв е цветът на твоя живот.
Рисува душата, но без да предвиди,
че белият цвят е много и строг.
Не можеш излъга ти белия цвят,
достатъчно ясен за него си ти –
той тегли от теб духовния свят,
превръща във багри и чувствата зли.
В различни бои превръща любов
и музика лесно изписва със ноти,
изпяти във стих.
A листът е нов
и бял като съвест за…
Нови животи.
Весислава Савова представи дебютната си книга – сборник с разкази "Приятели" и прочете стихотворението "Белота".
(Моето стихотворение) Белота
Белота
Безумно бърза
Безпричинно бледа
Белота
До ослепяване
До оглушаване
До прималяване
Белота
Белите дни
върху черните пътища
Черните нощи
върху бели листа
Бяла вещица
черна магия
и още Белота
…
напред
Откъс от разказа "Бяло":
Отдавна не беше валял толкова красив сняг. Беше като балсам, който се наслояваше равномерно върху пукнатините на земята. Скриваше ги и ги лекуваше. По-възрастните хора въздъхваха с надежда. Дали тази зима ще им даде още малко живот? Децата, открили възможност за нови игри, в които въображението беше пълен господар, се радваха искрено.
И след толкова много бяла красота, нежност, любов и мъничко тъга, си пожелахме "До нови срещи" в следващото ни "Поетично кафене", на 27 февруари 2011 г. на тема "Свят". Очаквайте покана!
На снимката: Поликсения Ангелова
Вижте още:
Индонезиец разказва бели приказки на януарското „Поетично кафене”
Видео поезия в бяло – част първа
Видео поезия в бяло – част втора