Днес много хора избират свободната професия пред традиционната офис заетост. Фрилансърите ценят гъвкавостта и липсата на фиксирано работно време, обичат свободата да избират проектите, по които да работят, както и възможността да се развиват постоянно в своята област.
Наред с предимствата, този начин на работа носи и редица особености, свързани с финансите. Класическият пример е нередовният доход – някой месец може да е много доходоносен, а друг – да има по-малко проекти или по-бавни плащания от клиенти. Точно в такива моменти на непредвидени разходи фрилансърите често се замислят за бърз кредит от фирми като Lendivo.
Но дали това е добро решение, какви са възможностите на българския пазар и какви детайли е добре да имаме предвид?
В България бързите кредити са един от най-разпространените методи за краткосрочно финансиране извън банковия сектор. Има обаче няколко особености, когато става дума за заем, който се отпуска на лице без трудов договор, тъй като фрилансърът не може да представи стриктна гаранция за месечен доход. Много фирми в сферата на бързите кредити предлагат различни гъвкави решения, но колкото по-несигурни изглеждат доходите на кандидата, толкова по-строги може да са лихвените условия. Ключова разлика е, че при липса на регулярно постъпление в банка или при слаба кредитна история, фирмите за бързи кредити често начисляват по-висок ГПР (годишен процент на разходите). Това, разбира се, не означава, че всички оферти са неизгодни – просто трябва да потърсим достатъчно информация и да сравним внимателно условията.
Някои фрилансъри не знаят, че на българския пазар съществуват специализирани компании, насочени изцяло към хора с по-нестабилни или „нерегламентирани“ доходи. Често те изискват минимална документация: лична карта и някаква форма на удостоверение на дохода, дори и да не е класически фиш от работодател. Под „удостоверение“ може да се разбира извлечение от PayPal, банкови извлечения с постъпления от различни проекти, скрийншотове от фриланс платформи и други подобни методи за доказване на това, че кандидатът има някакъв устойчив паричен поток. Макар и нестандартно, това понякога е достатъчно, за да убеди кредиторите, че фрилансърът не е без доходи и има реална възможност да погаси задължението си.
Друга по-малко известна практика е някои кредитни институции да проявяват интерес към лични проекти на фрилансъра, за да оценят перспективата за бъдещи приходи. Например, ако сте графичен дизайнер и поддържате собствено портфолио или уебсайт с онлайн магазин за дизайнерски материали, кредиторът може да поиска допълнителна информация, за да прецени какъв потенциал имате да генерирате средства. Макар това да звучи необичайно, всъщност е начин за компанията да диференцира кандидатите, които наистина работят активно, от хора, които тепърва навлизат в свободната практика и нямат изградена клиентска база.
За фрилансърите, които се насочват към банки, процесът често е по-труден и бавен, а критериите – по-строги. В повечето случаи банката изисква доказани доходи за последните 6 или 12 месеца, както и стабилна трудова биография. Точно тук ролята на бързия кредит изпъква – одобрението става далеч по-бързо и не се налага да изпълнявате серия от изисквания за трудов стаж, трудов договор или гаранти. За сметка на това лихвените проценти при бързите кредити в България са осезаемо по-високи, отколкото при банковите заеми. Затова когато избирате оферта, е добре да имате яснота около срока, в който реално можете да върнете парите, за да не затънете в допълнителни такси и наказателни лихви.
Много фрилансъри, особено в IT сектора, понякога пропускат да декларират напълно приходите си, защото част от тях идват от чужбина или от платформи, които не изискват задължителни фактури. В дългосрочен план това може да се окаже проблем при кандидатстване за бърз кредит, тъй като компанията ще търси поне някакъв документ за приходите, така че препоръчително е да сте изрядни в отношенията данъчните власти във всеки един момент.