Рая Вид участва в "Поетично кафене" на тема "Бъдещето спи", което се проведе на 19 юли в кафе-галерия "Антракт". Ето нейния прочит по темата в кратка проза:
Бъдещето е заспало!
Минали много години – милиони ли, милиарди ли, още никой с точност не можел да каже, но животът на земята ставал от ден на ден по-сив, по-мрачен, по-тъжен, по-безличен, по-скучен и сякаш не мърдал в развитието си. Нищо интересно или нищо ново не се случвало никъде. Хората били отчаяни и не знаели какво и как да правят. Учените по цял свят дълго умували всеки поотделно, а накрая решили и организирали конгрес. На него поканили всички врачки, гадатели, оракули, екстрасенси и всякакви там величия.
Темата била една: “Защо вече не познаваме бъдещето?”
Започнали изказванията, мненията, предложенията, но никой нищо точно не казвал. Заспорили делегатите, скарали се и едни крещели едно, други друго:
– Природата е виновна! Тя е непредсказуема с тия наводнения и земетресения, с големите горещини и студове! Как тогава да знаем какво ни очаква?
– Неее! Хората са виновни! Те не обичат природата, унищожават я, като изсичат дървета, хвърлят боклуци, горят миризливи материали и течности като така замърсяват въздуха и водата, не садят цветя, строят къщи и пътища некъдето трябва, измислят разни храни от какво ли не, правят си номера един друг и се мразят… Как тогава да познаем бъдещето?
Конгресът продължавал с дни и накрая всички стигнали до извода, че явно Бъдещето е заспало някъде или се е скрило, за да си почине. Ами сега? Къде да го търсят? Как да го събудят? Има ли смисъл да му помагат? Отново въпросите сякаш завалели като дъжд, но големите умници не могли нищо да сторят, нито да измислят и затова решили просто да си вървят и да чакат Бъдещето само да се събуди. Провели гласуване и…
Точно тогава вратата се отворила. В конгресната зала влязъл възрастен мъж с бяла коса и голяма брада. Бил мъдрец и пътувал дълго време през пустинята, докато пристигне. Вдигнал ръка, поискал думата и рекъл:
– Бъдещето не е заспало! То просто чака хората да се събудят.
После си заминал, а вратата останала отворена. Духнал вятър, пръснал изписаните листи хартия, всички зашумели, зачудили се на ума му, а после утихнали. Накрая казали:
– Конгресът преминава в нова тема: “Защо хората са заспали?” Но това е друг въпрос, не ни интересува и ние нямаме нищо общо с него. Толкова от нас… Бъдещето да се оправя само!…
Рая Вид, 18.07.2014
Прочетете още:
"Бъдещето спи по гръб" от Илияна Делева
10 сценария за бъдещето от Орлин Миланов
Бъдеще в японски стил от Агапея Полис