За Гръцката гражданска война и за Бога в сърцата на хората в непревежданата досега в България книга
„Братоубийците” – роман за ужаса на войната, когато едно цяло поколение е затиснато между двата воденични камъка на старото и новото време. Големият гръцки писател създава творбата си в края на 40-те години на XX век, когато в Гърция властва братоубийството – „тази прастара човешка нужда братът да се втурне да преследва брат си“.
Покривът на света се е срутил след опустошителната Втора световна война, сред руините са се настанили зверствата на нова битка. Партизани и националисти се бият в планините, обикновените хора страдат, а един свещеник се опитва да намери обяснение за тази трагедия и да открие начин да запази вярата си и да я използва за добро, докато родината му се срива.
В момент, в който брат брата си убива, Бог сякаш е обърнал гръб на хората, а Янарос е единственият, който има смелостта да се опълчи срещу човешките закони и инстинкти.
Авторът разказва за гръцката гражданска войната, без да заема страна и от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник. Той всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него.
„Братоубийците” излиза за пръв път на български в луксозно издание с твърди корици в превод на Драгомира Вълчева и засяга характерните за цялото творчество на писателя теми – Спасението на душата, същността на Бог, съдбата на хората, връзката между човека и земята, между човека и неговия народ, между човека и историята.
Никос Казандзакис е считан за най-известния гръцки писател и философ на 20 век. Поет, есеист и философ, сред най-известните му творби са филмирания по-късно „Алексис Зорбас”, „Капитан Михалис”, „Последното изкушение”, „Дворците на Кносос” и „Аскетика”.
*********
Откъс
„Скъпи племеннико Леонидас, лъжеспартанецо, привет! От последното ти писмо научавам, че твое любомъдрие има интелектуални терзания – прословутите духовни тревоги на младежите. С размах формулираш проблеми и после се втурваш да ги разрешаваш, и не успяваш, и се отчайваш, и се сърдиш на Бог, на дявола и на човешкия ум. После надаваш горестни викове и ме зовеш на помощ. Как да помогна на едно нещастно очилато паленце от Атина? „Напред, юначе, и ура!“, както крещите вие, когато вземате на юруш партизаните. Хвърли се върху страшните бодливи таралежи – тези вечни въпроси – разбий си муцуната, усети кръвта от бодлите им и едва когато осъзнаеш, че кръвта, кояtо облизваш с наслада, не е тяхната, а твоята собствена лееща се кръв, едва тогава капитулирай безусловно и мирясай. Отдай се на някой голям таралеж, сиреч на някоя голяма идея – има ги толкова много: родина, религия, наука, изкуство, слава, комунизъм, фашизъм, равенство, братство… Дошло е време за разпродажба, скъпи младежи, избирайте и взимайте! Днес съществуват цели дузини големи идеи, защото всъщност не съществува нито една. Вие заварихте разпродажбата – настъпила е вечер, панаирът е към края си, цените са паднали и можеш да си купиш голяма идея срещу един къшей хляб….
Започнах да пиша това писмо с усмивка, но колкото повече пиша и си припомням всичко чуто и видяно, толкова повече се изпълвам с отвращение и гняв. Не ми се сърди, млади момко, че не вярвам в твоите големи тревоги. Прости ми, но те са въздух под налягане.