Преди броени дни излезе дебютният научнофантастичен роман на предприемача и автор на книги Боян Бенев. В интервю за Kafene.bg той разкрива как е протекъл дългият процес по създаването му, както и какви са следващите стъпки пред проекта.
Въпрос: Как се роди идеята за написването на научнофантастичния роман „Едно“ и колко време отне?
Отговор: Мисля, че идеята дойде веднага след издаването на предната книга, ‘Две поколения’ през 2012-а година. Много бях щастлив с дискусията, която се породи около книгата но забелязах, че беше силно концентрирана в аудитория, която вече беше позитивно настроена към идеите в нея. Изкочи въпросът как би могла да се стимулира дискусия извън този балон? “Две поколения” обсъждаше идеи около бъдещето на България. Следващата стъпка беше за бъдещето на света 🙂 Исках обаче мислите и идеите да не са предадени по лекционнен, еднопосочен начин, а диалогично и надграждащо.
Разказът като инструмент ми се видя подходящ начин да изляза от този балон с диалогичен подход, в който идеите могат да се развиват и надграждат. Всъщност първоначалната идея беше за филм. Когато развих фабулата обаче стана ясно, че за първа стъпка е по-подходящо да е роман. И така започна работата. Почти четири години продължи процесът от идея до печат.
Въпрос: Каква е мотивацията ти да работиш толкова много по този проект?
Отговор: Исках да задълбая във фабулата. В началото не знаех какво да очаквам. Мислех, че ако се планира добре подходът, може не лесно, но поне плавно да се стигне до края. В течение на писането открих, че изобщо не е така. Едно от най-интересните неща в процеса беше начинът, по-които фабулата те завлича по едно силно течение. Планирането помага само до някъде, но много от най-интересните моменти се получиха точно в дълбочината и инерцията на процеса на писане. И така процесът стана дълъг заради енергията, която идваше от самото писане. Беше супер зареждащо!
Друг мотивиращ аспект беше работата ми с художника Георги Маринов – HORHE. Стилът и усилието, което вложи в неговата интерпретация, даде съвсем различно измерение на проекта. Процесът на развитие на отделните сцени и физическата техника на линогравиура, която използва, придаде огромна дълбочина на книгата.
Представям си книгата като проект в развитие. Като следваща стъпка искам да направим местни издания в някои от държавите, из които съм пътувал и на които са базирани локациите в книгата. Първата цел е преводи и издания на основни езици, като испански и френски, а по-късно ще действаме и на по-нишови пазари. И във всяко едно издание ще работим с местни художници и преводачи. Испанската версия например ще се развива в Колумбия, а френската – в Руанда. Мисля, че така ще се получи голямо разнообразие от интерпретации, което ще допринесе към идеите в текста.
Въпрос: Промени ли те с нещо написването на „Едно“ и ако да – с какво?
Отговор: Всяка написана книга е оказвала силно влияние върху мен. Тази – най-голямото досега. Нуждата да “живея” в света, описан в “Едно”, беше предизвикателство. Колкото повече навлизах, толкова по богат и развит ставаше. И от там трябваше да се изведе самият разказ. Ето това беше интересното – да се потопиш, но и да излезеш и да разкажеш. Работих с много талантлива редакторка, базирана в Сиатъл. И беше доста интересно да видиш как нещо, което в продължение на три години е било твое, интимно и тайно, изведнъж се разкъсва. Тонизиращо определено! И работи добре за смекчаване на егото.
После преводът на Владимир Полеганов и накрая – самият процес на издаване, който всъщност винаги ми е харесвал.
Въпрос: С какво искаш да провокираш хората, които ще прочетат книгата ти?
Отговор: Не знам дали ‘’провокирам” е най-точната дума. Искам по-скоро да дам малко въздух, пространство за размисъл. Не съм дори сигурен, че книгата пряко предава всички мисли и идеи, които исках да развия. Немалко от тях са между редовете и имат нужда от познаване например на нашето общество, за да бъдат осмислени. Защото най-често в разговорите ние обсъждаме близък хоризонт – 5-10 години. А за мен любопитно беше да си представя как биха могли да изглеждащ същите казуси пред които сме изправени днес столетия напред.
Въпрос: „Едно“ е разсъждение върху важните избори, пред които е изправено човечеството днес. Кои са те?
Отговор: Едно от основните неща е фрагментирането на обществото. В последните две години се ускориха процеси, които вече десетина години набират сила. Балончето ни става все по-малко, все по-дефинирно и все по-близко до нас – във всеки един аспект. Много лесно – активно и пасивно, избягваме това, което не ни допада. Това важи на съвсем индивидуално ниво, но също така в нашия град, държава и на международно ниво.
Да продължим напред с тази изолация ме притеснява. Имало е няколко периода в историята на човечеството на бурно технологично и обществено развитие, последвано от столетия стагнация, предизвикана от много фактори. Виждам как в момента потенциално вече сме започнали по една хлъзгава права, към същата тази дългосрочна стагнация. Не е нужно да се върви натам. Имаме инструментите и знанието да го предотвратим, но няма как, ако продължим на автопилот.
Звучи драматично, но всъщност не става въпрос за катаклизми. Просто дълъг период на много по-бавно, неравно и неравномерно темпо на развитие.
Въпрос: Как успяваш да запазиш креативността си в последните месеци и върху какви проекти работиш сега?
Отговор: В последните години имах възможността да работя по много интересен проект, който учи инженери и научни изследователи в 17 развиващи се държави из Южна Америка, Африка и Азия да си комерсиализират работата. Преди 2020-та пътувахме активно по тези държави и цялото преживяване дълбоко ме впечатли. Сега се опитвам постепенно да събудя някои от тези връзки. В новата година се надявам да започна на помагам на общината на колумбийския град Меделин с една инициатива за създаване на стабилна и спокойна среда за иновация и развитие за млади хора из комуните около града.
Въпрос: Пожеланието ти към читателите на това интервю е?
Отговор: Обстоятелствата в момента ни карат да се фокусираме ден за ден. Имаме нужда от въздух и възможност да погледнем и да се замислим за бъдещето. Само така можем да оценим и действаме правилно днес.