Разговарям с Борис Роканов – поет, писател, драматург, художник. Прямо, откровено, дори остро е неговото мнение за хартиената книга, българската литература и политиката на книгоиздаване и въобще за политическото блато в България.
Кратка биографична справка:
Автор е и на 6 стихосбирки, 2 книги за деца, на антологията „Стих и четка, един проект на Борис Роканов“ (1997), на две литературни анкети – с Екатерина Йосифова (2001) и Блага Димитрова (2002), на романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ (2010). Неговата поезия е издавана в Италия, Германия, Унгария, Франция, Сърбия. Участва в сборника на английски език „Поети на свободата“. Издател и организатор на поетични форуми. Автор е и на 18 самостоятелни изложби живопис в София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на 2 проекта: „Борис Роканов и пловдивската лудница“ (София, „Шипка“ 6, 2007) и „Ангелушев&Роканов“ (София, Пловдив, Варна, 2007-2008). Пише и пиеси.
Награди и номинации:
1990 – Носител на наградата за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Предчувствия“
2000 – Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихотворения“
2010 – Номинация за наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“.
Като човек на словото, с много книги зад гърба си, как смятате, изпята ли е песента на хартиената книга?
Изпята е песента на книжарския бизнес с естрадната и селфи литературата, на Панаирите на книгата, които се превърнаха на сдружения между посредствени издатели и литературни наемници. При такава схема е задължителен дефицитът на автори, което е хубаво. Авторът не бива да се омърсява с подобни отношения и зависимости. В този смисъл човечеството бавно и полека се връща към корените си на нечетенето. Както през Средновековието книги са чели шепа избрани, поради факта че останалата част на човечеството са били неграмотни, така е и сега – грамотни са малка част от съвременните читатели, останалите се задоволяват с четенето на менюта, разписание на влаковете и нищо повече. Залитнаха за малко в чиклита и претенциозните български романчета, после бързо се върнаха на мивката и пред сергията. Та, в този смисъл, гутенберговата книга трябва да стане бутиково издание, колекционерска страст.
Накъде върви българската литература?
Българската, а и европейската литература, не върви, тя крета, а посоката й е за никъде. Има остър дефицит на идеи и литературни стилове. Откакто някои хора се опитаха да направят от нея процъфтяващ бизнес, промениха ъгъла на възприятие и от убежище, от пътеводна звезда, от коректив на нищетата, я превърнаха в нещо уродливо и противно. Тотално я маргинализираха и я захвърлиха на бунището на издаваните, но нечетени книги.
Успяват ли българските автори да стигнат до своите читатели?
Как, като поезията например няма никакво разпространение, разпространителите напълно я игнорират, така е и с драматургичните книги, литературоведските, експерименталния роман – също.
Ако така наречения български писател е естрадно орентиран привидно ще намери своя читател, но за какво му е, печалбите от книги са между нула и две-три хиляди лева.
Ако станете министър на културата какво бихте променили в закона за книгоиздаването?
Ще дотирам сериозната литература 100%, ще създам комисии от утвърдени творци, които да преценяват дали е сериозна една книга или – не. По този начин ще провокирам корупционни схеми, заигравки, шуробаджаначески кръгове, а след това ще се заема с театъра.
Кое е по-важно да бъде приоритет на държавата – културата, здравеопазването, образованието или икономиката?
Икономиката, разбира се. Шарлатаните и врачките, но вече на свободна практика, ще продължат да ни лекуват. Българинът е любопитен човек, безкрайно мързелив и творчески настроен и заради тези си качества ще продължи да се самообразова. Творците са болни хора, ако питате и съвременниците на Лафонтен, и съвременниците на Бай Ганю, те са хора без никакъв истинкт за оцеляване. Не говоря за работниците в областа на изкуството, които се хранят с трохите на един фалирал бизнес, а за незнаините божи подобия който живеят и умират за голямото изкуство. Тази неизвестна болест, тази космическа зараза на творческите гилдии са частиците на Божия дух, стремежа към съвършенство и безсмъртие.
Какво ще кажете за политическата обстановка в България? Смятате ли, че България е затънала в политическо блато?
Нищо подобно, българинът въобще не се интересува от политиката. Справка – процентът негласували на последните избори. Останалите българи или гласуват от глупост, или за пари.
Българинът отглежда с особено внимание националния си капитал мързела и ленноста, защото ленноста поражда мислене, а мисленето – изкуство. Българите са най-творчески настроеният народ, затова и не четат книги, не им трябват чужди внушения. Онези, които четоха книги от рода на „Едноминутният менижър” по времето на прехода, сега слугуват в чужбина.
Възможна ли е промяна и как смятате, че може да бъде постигната?
Да, възможна е – с несътрудничество, с неплащане на данъци и социални осигуровки, невръщане на кредити от банки, финансови институции и лихвари, никакви плащания на ток, вода и прочие. Това, между другото, българинът инстиктивно прави, а ромският етнос чудесно се справя в това изключително важно направление.
Ето, такъв е начинътт за промяна на системата. Не са ни нужни революции и бунтове, това не е национална черта, не сме такъв народ. Българите трябва да се скрият по къщите, да си купят свещи, храна и въглища и да не отварят на никого. Две книги им трябват в това продължително лагеруване: Библията и книга на Махатма Ганди. Нека ги четат, прилагат и много скоро ще бъдат свободни.
Какво пишете в момента?
Два киносценария. „Всичко за Боби” и „Последните”.
Ролята на писателя/поета в днешно време?
Да продължава да пише, когато му се пише, да издава книгите в огромни тиражи и да намира съмишленици.
На снимката: личен архив, Борис Роканов на Сена при Нотър Дам, 2013