Богдан Русев е писател (автор на романи, разкази и детски приказки) и преводач от английски език на много съвременни автори. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Срещата ни е по повод излезлият наскоро сборник с разкази "Разбойници" (Издателство "Сиела"), на когото той е преводач.
Какви бяха първите ти впечатления от "Разбойници"?
Първо си помислих, че е много дебела. Оригиналът е 800 страници и си представих как тя се превръща в превод, който ще заеме една година от живота ми. Изпитах страх и ужас. После започнах да я превеждам и бях приятно изненадан от текстовете. Отдавна не бях чел модерно фентъзи. Нивото е невероятно високо. Изключително добре написани текстове. Беше голямо удоволствие да работя над превода. Така че страхът бързо премина и вече не исках книгата да свършва.
Има ли значение дали превеждаш книга от един автор или сборник от много автори?
Отново процесът протече в две степени. Първоначално си казах, че превеждането ще е по-трудно, защото това са двадесет и една новели, по българските стандарти не са разкази, защото са дълги по 60 страници. Помислих си, че двадесет и един пъти поред трябва да влизам в стила на някого. Освен това някои от авторите са превеждане на български не от мен, затова трябваше да видя какво е направил преводачът – дали да ми харесва превода или човекът си е остави ръцете, както се случва понякога.
В процеса на работа се оказа, че ми е много приятно на всеки шестдесет страници да махам една шапка и да слагам друга. Изобщо не ми омръзна – все едно съм превел двадесет и една книги, но по-бързо и по-приятно.
Като читател, не като преводач, какво успя да вземеш от героите, какво те впечатли в тях?
Нека уточня, че преводачът е читател, който чете по-бавно и по-внимателно, защото трябва да разбере всяко изречение. Понякога попадаш на книга, която те кара да се чувстваш по-добре. Когато ги завършиш, се чувстваш изпълнен с енергия. В "Разбойници" доста от новелите бяха такива, макар че повечето са фентъзи – като приказки. Например открих двама-трима автори, които ще прочета, защото ми е интересно как и какво пишат. Беше голямо удоволствие за мен да преведа Джилиан Флин (Gillian Schieber Flynn), от която бях чел романа й "Не казвай сбогом". Тя е моя любима писателка и модел за подражание. Започва като драскач на рецензии за телевизионни предавания в някои издания, после пише няколко успешни книги, в момнета филмират книгите й. Бeше ми интресено как се е справила с новелата си – направила го е чудесно!
Първоначалната аналогия с думата "разбойници" от заглавието е за злодеи. А в предговора към книгата Джордж Р. Р. Мартин – един от съставителите – казва, че много харесваме разбойниците, че те са в сивия сектор – нито добри, нито лоши.
Да, но това не означава, че те са добри. Всички харесваме лоши момчета и момичета, но на тях не може да им се вярва, въпреки това те са по-интересни. С редактора на книгата имахме доста спорове как да се преведе заглавието. На английски думата е "rogues", която влече със себе друг смисъл. Но, думата "разбойник" на български е по-хубава от съответната дума на английски, защото ние казваме и за деца, и за котки, че са разбойници, което е точно в смисъла на книгата.
Бел.редактор: Не се плашете от обема на "Разбойници", новелите са прекрасно четиво за лятната ваканция и за всяко друго време на годината. А преводът на Богдан Русев е великолепен!