Авторката Али Смит е определяна като „нобелист в режим „очакване”
„Нобеловият лауреат на Шотландия в режим „очакване” – така наричат в родината ѝ писателката Али Смит. Член на Кралското общество за Литература и Командор на Ордена на Британската империя, тя е сред най-силните гласове в съвременната европейска литература. Откакто през 1995-а публикува сборника с разкази Free Love and Other Stories („Свободната любов и други истории”) името ѝ редовно присъства в списъци с престижни отличия или поне в номинациите за тях. Миналата година романът ѝ „Есен” – първи от поредицата „Сезони”, стигна до финала за наградата „Ман Букър”.
Бестселърът за есента на един човек, есента на една държава и есента на света, вече е в България в превод на Паулина Мичева и с емблемата на издателство „Лист”.
Историите на Даниел Глюк и Елизабет Деманд са пътуване, започнало някъде през 30-те години на ХХ век и още несвършило.
Той е на сто и на легло, а тя – на трийсет и две, лектор по история на изкуството.
„Есен” събира в един сезон личното и глобалното и разказва по необичаен начин за уж обичайни неща – детство, влюбване, амбиции, остаряване, смърт, и в същото време ги съчетава с болезнени теми като Брекзит, екология, социално неравенство, войни.
През 2017-а вестник „Гардиън” оцени тази книга като „Романът на годината”, а „Таймс” отбеляза: „Най-доброто от Смит”.
Кариерата на Али Смит, родена през 1962 г. в шотландското градче Инвърнес, тръгва от Нюнам колидж в Кеймбридж, където между 1985-1990-а подготвя докторат по американски и ирландски модернизъм. Не успява да го завърши, понеже започва да пише пиеси и някои от тях са реализирани на сцена по време на Фриндж фестивала в Единбург. Заплащането не е кой знае какво и за да си помага финансово Али работи почасово като сервитьорка, миячка на марули, асистент в туристическа фирма, рецепционистка в BBC Highland и текстописец на реклами.
Бъдещата звезда на британската литература в Единбург посреща 1990 г. като лектор по шотландска, английска и американска литература в университета Стратклайд в Глазгоу. Две години по-късно обаче напуска заради синдрома на хроничната преумора и се връща в Кембридж, за да се отдаде само на писането. Създава не само художествени текстове, но и ревюта за всекидневника „Скотсман”, а по-късно и статии за „Гардиън” и „Ню Стейтсман”.
Славата я спохожда през 1995-а, когато публикува сборника с 12 разказа Free Love and Other Stories и печели наградите Saltire First Book of the Year award и Scottish Arts Council Book Award.
Днес авторката е на 56 години и освен на успехите си в литературата, се радва и на хармонично съжителство с режисьорката Сара Уд, на която посвещава всичките си книги.
Корицата на романа е дело на художничката Албена Лимони.