Белла Волен е световна шампионка по боди пейнт от 2006. Днес продължава да рисува човешки тела, да ги вплита в композиции и картини, като търси нова естетика. Белла е първият преподавател по история на боди пейнтинг в Академията на Световното първенство по боди пейнтинг. Преподава още живописни техники, теория на цветовете, композиция.
Как бихте се представили за нашите читатели?
Живея от 8 години в Австрия. В България завърших художествена гимназия, учих в Академията „Графика”, но прекъснах, за да замина за Виена. Огромно влияние върху творчеството ми има факта, че съм трето поколение художник. Майка ми е художник и сценограф, баща ми, Волен Николаев, беше писател и поет, баба ми е скулптор и керамик, единият ми дядо е режисьор, другият – скулптор, другата ми баба е балетен критик и поетеса, леля ми е хореограф. Израснах в семейство на хора на изкуството, които от рано ме тласнаха в тази посока. Затова не се концентрирам само върху един вид, а винаги търся смесица, нови форми на изкуството. В Австрия завърших „Живопис”. В момента пиша доктурантура.
От около 8 години се занимавам с боди пейнтинг, който ми донесе много успехи. Рисувам картини на платно – доста голям размер, живопистта им от една страна е реалистична – хипер реалистични лица и хора, от друга страна е много сюреалистична – рисувам теми, вдъхновени от квантованата физика. Правя и боди пейнтинг, който засега ми донесе много повече успехи. През 2006 г. станах световен шампион по боди пейнтинг и след това спечелих още много, много награди в тази област.
Каква е историята на боди пейнтинга?
Когато започнах да правя боди пейнтинг (бп), търсех книга по въпроса, но не можах да намеря. Имаше литература, която разглежда само части от зараждането и развието му. Затова започнах да преподавам през 2006 г. История на боди пейнтинг. Разделих я на 3 периода. Първият е най-древният. Може да се каже, че бп е една от най-древните форми на изкуство. В различни племена по всички краища на Земята намираме такива форми. Например тауировки. В Африка има скарификейшън – при него чрез разрязване на кожата и възпаляването й се образуват различни декоративни елементи по тялото. Бп играе важна роля в обществото, в различните племена е различно, но основните фактори са какво е положението на съответната личност, дали си шаман или главатар на племето; показва произхода на човека – от кое семейство си, от кой клан, от кой край, какво си постигнал, каква роля имаш в обществото. Например в Африка скарфейшънът е символ на смелост – ако си жена – че си родила 3 деца, ако си мъж – че си убил мечка или си се преборил с голяма злина. В Маори, Нова Зеландия, лицата им и татуировките им, (наричат се мокко) са разделени на 8 сектора, всеки с различно предназначение – нещо като паспорт, в който е написана цялата ти лична информация. Най-важното е, че бп са свързани при почти всички култури с така наречената инициация – моментите, при които детето се превръща във възрастен, при различни ритуали, като сватба, раждане, смърт. При повечето племена татуировките се правят с първата инициация – на 13-14-годишна възраст, а бп се прави още на съвсем малки деца. Продължава се до края на жената. Има бп и татуировки, свързани с различни ритуали – човек се превръща в животно, в горски дух, в нощта, в деня, има със специфични – свързани са с пост и молитва, с мълчание. В Африка татуировките се рисуват най-често от жена, а бп – от мъж. В Япония има култ на изрисуване на цялото тяло в татуировка – ирузуми. Прави се само от един художник, който те татуира до края на живота ти.
Втората част от историята на бп обхваща 60-те години на ХХ век. По време на хепънинг или по време на така нареченото флокфлукс движение, хората търсят освобождаване, свързано е и с политическата система. Примерно едно от най-явните движения по това време е в Австрия – т.н. виенски акционизъм. Говорим за времена след една война, когато хората са консервативни и не приемат изкуството. В Австрия след Втората световна война се създава движение „Изкуство, което не е изкуство”. То е било забранено. Организирали са се специални изложби, на което се е показвало „Така не не може да се твори”, „Така не трябва да се прави”. Цялото това движение на бунтарство, пропаганда, разбиване на нормалното мислене, е доста грозно и налиствено, дори сексуално – те искат да провокират, да покажат нещо различно, а не защото искат да създават нещо грозно. Но има и много красиви форми – Ив Клайн прави неговите експерименти с огнени картини, рисува жени в синьо, като отпечатъкът върху тялото им е символ на времето. Тогава е и времето на Верушка, която се смята за майката на бп. Тя е немска графиня, родена в Русия. Верушка става първият топ модел в историята на модата. Учи живопис, заминава за Италия, открива я един фотограф и я прави топ модел. При едно пътуване в Африка тя започва да рисува сама тялото си. Става толкова известна, че нейните творби и фотографии на изрисуваното й тяло са притежание на много световни музеи и се продават много скъпо. Постепенно спира да се занимава с бх и се отдава на фотографията. Но тя успява да вдъхнови една цяла генерация от художници.
От 1985 г. нататък говорим за съвременния бп, който е много по-богат като техники на изпълнение и жанрове. Имаме бп в съчетание с живопис. Работи се с грим, боя за тяло, еър браш, въздушна четка, ултравиолетов бп и др.
Какви техники има в бп?
Основно е така наречения кралски стил в бп, наречен с глупавото има "Четка и гъбка". Той е най-близък до класическата живопис и по-точно до живописта с темперни бои. Не трябва да се използва нищо друго, което не е направено за тяло върху тялото, защото е вредно за кожата. Ние дишаме 15 % с кожата си.
Има грим, който прилича на темперната боя, защото слоевете, които се полагат един върху друг от една страна изсъхват, но са водоразтворими и могат да се размажат. Това е и голямата трудност. За да изградиш едно реалистично изображение трябват повече пластове – първият цвят е основният, следват светлосенки, блясък и т.н. Когато се работи с акрил, тези пластове изсъхват и не се смесват един с друг. Докато с температа те много лесно се смесват един с друг.
Има еър браш – той представлява аерограф или въздушна четка, с който боята се пръска. Той визуално не е толкова покривен, по-въздушен е и тънък, няма я силата на цветовете, както, когато се рисува с четка.
Има специални ефекти, които познавате от филми, като "Междузвездни войни" или „Хари Потър”. Всички фантастични същества се съзадават с помоща на силиконови маски. Много от колегите ми се занимават с това, но на мен не ми е интересно, макар, че за кратко време също съм го правила.
Подводен бп – работи се с глина на алкохолна основа или бои на много мазна основа, т.е. така се нарисува, че тялото да може да се снима под вода. Проблемът е, че с хлора се получава химическа реакция и разбира се, не може като живопис да е много сложно. Поради това, че боите имат съвсем друга консистенция.
Ултравиолетов бп, в който съм световен шампион. Използват се специални гримове за тяло, които светят при ултравиолетова светлина. Много е ефектно за шоу, различни спектакли и др.
Има една нова форма, която се нарича пейн луун, което е мое произведение. Тя е комбинация на модерната форма на балонно моделиране, дълги балони, които могат да се плетат, от тях се правят дрехи и костюми. Аз рисувам тези балони, също тялото и задния план – получава се нещо много специално. Визуално наподобява повече на специалните ефекти.
А какви стилове има в бп?
Винаги казвам, че бп е като хамелеон и може да се напасне на абсолютно всичко. Подходящ е на всяка форма на представяне – телевизионна реклама, музикален клип или модно шоу.
Какво е нивото на боди пейнт художниците в света и у нас?
В световен мащаб според мен 80 % от художниците бп правят кич и евтини изображения. Останалите 20 % правят наистина сериозно изкуство. Не говоря за България. Тук няма почти художници, които се занимават сериозно с бп.
Правилили сте творби на екологична тема?
Преди години правихме проект за WWF – Wourld Wild Found – една от най-големите организации. Заедно с Green Peace това е втората по големина екологична организация. Участвам в голяма подводна кампания за спасяване на животните – през дупката на един басейн се наблюдаваха гмуркачи, нарисувани като различни морски животни, хванати в една мрежа те се опитваха да се спасят. Това видео се разпространи по медиите, а идеята беше да се спре ловът на морски животни. През август работих с друга организация, която се бори за спасяването на водните ресурси на планетата ни, пак благотворителен проект. През този месец ще включа в терапия с коне за деца.Това са изключително важни за мен неща, тъй като цял живот съм била вегетарианка и се вълнувам от тези проблеми. Винаги се ангажирам с голямо желание за подобни проекти.
Прочетете още:
В боди пейнт не търсете еротика, а нова естетика